Издания / премиери

Двойна премиера в Радио Варна

Светлозар Игов и Антония Велкова-Гайдаржиева с нови книги

Двойна премиера в Радио Варна


◊ СЪБИТИЕТО

Премиера на последните книги с литературна критика на Светлозар Игов и Антония Велкова-Гайдаржиева

На 11 юли 2007 г. от 18.00 ч.
в Концертното студио на Радио Варна

Двамата литературоведи ще представят взаимно последните си трудове, публикувани от издателство “Славена” – Варна през тази година:

“Книга за Пенчо Славейков” на Светлозар Игов и
“Критика и апологии” на Антония Велкова-Гайдаржиева.

. Водеща Виолета Тончева


◊ ПОВЕЧЕ ЗА АВТОРИТЕ

Проф. Светлозар Игов
- литературен историк и критик, поет, есеист, преводач, е една от най-значимите, динамични и емблематични личности в българския литературен живот през последните няколко десетилетия.

Роден през 1945 г., завършва славянска филология в Софийския университет, специализира славянски литератури в Загреб и Белград, редактор във в. "Литературен фронт" и сп. "Съвременник", старши научен сътрудник в Института за литература при БАН, главен редактор на списание "Език и литература". Защитава докторска дисертация на тема "Иво Андрич - творческо развитие и художествена структура" през 1978 г., чете лекции по славянски литератури в Пловдивския университет, от 1983 е доцент, а в края на 90-те професор по история на славянските литератури. Изследва класическата и модерна философска и литературна мисъл, активно се занимава с оперативна критика. Изявява се и в областта на художествената литература: поезия, проза, фрагменти, афоризми, есета, пиеси. Преводач. Автор на антологии. Негови работи са превеждани на английски, френски, немски, испански, италиански, руски, чешки, полски, сърбохърватски, унгарски, японски и други езици. Автор на повече от 1000 публикации, издал е 30 книги, сред които „Грозните патета“ (две книги, критика), „Творби от българската класика“, „Ранният край на лятото“, „Елените“ (роман), „Там“ (поезия) и др.

За своеобразен връх в творчеството на проф. Светлозар Игов се смята неговата “История на българската литература 1878-1944” (1990, II изд. - 1991, III изд. - 1992, IV изд. - 1993, V изд. - 2000) - най-използваната от студенти и ученици история на литературата в наше време. При това съвсем не единствената. Издадена в няколко варианта – най-напред обзор върху последните 120 години в модерната литература след 1878 г., следва обзор на цялата хилядолетна литература (под името “Кратка история на българската литература”, 1995), и едва през 2000 г. - пълният компендиум, който включва и автори, дебютирали през 1990-те. Литературоведският анализ на това мегаизследване предлага изключително задълбочена оценка за естетическата и историческата стойност на творбите, възприемани като еманация на българската духовност.

Още с книгата „Призори“ (1988 г.), чиито фрагменти се повтарят като крилати мисли, а заглавието олицетворява витаещата във въздуха обществено-политическа промяна, проф. Светлозар Игов се утвърждава като морален стожер и вещ критик, чиито провиденчески визии очертават  развитието на постмодерната българска литература и литературна история. В този смисъл проф. Светлозар Игов определно може да се смята за един от законодателите на българския литературен вкус.

В “Книга за Пенчо Славейков”, изд. “Славена” - Варна, 2007 г. проф. Светлозар Игов включва портрети, статии и етюди, които изследват забележителното творчество на първия голям автор и идеолог на Българската Модерна. Научният труд, по думите на автора, “се стреми да очертае нови интерпретаторски стратегии, с убеждението, че на “жреца и война” на българската модерна литература му предстои ново и смислено по-богато битие, както в разбирането за него като най-значимата повратна фигура на българската литература през 20. век, така и като вдъхновител на нови творчески търсения.”

Освен с многобройните си публикации върху творчеството и делото на Пенчо Славейков, Светлозар Игов има заслуги за осъществяването и на отдавнашния замисъл за издаване на събраните съчинения на Пенчо Славейков в 12 тома. Първите два тома вече могат да бъдат намерени в книжарниците.

В последната глава на книгата "Дъбът на Пенчо" Светлозар Игов изразява болката си, че ние, потомците на Пенчо Славейков, все още сме негови длъжници и заради неизпълнения предсмъртен завет на поета да бъде погребан на високия хълм в местността Корубаглар, днешния квартал "Лозенец". Пенчо Славейков умира в Италия и десетилетия по-късно костите му са препогребани в България, но не на посоченото място. А арх. Харалампи Тачев е бил готов с проект за гробницата. На него принадлежи и рисунката, която изобразява облегнатия на своя дъб, съзерцаващ гледката от Корубаглар към София, Пенчо Славейков. Предназначена за корица на "Сън за щастие", но неизползвана, сега тя доживява първата си публикация върху корицата на “Книга за Пенчо Славейков” от Светлозар Игов.


Антония Велкова-Гайдаржиева - родена през 1970 г. във Варна, завършва българска филология във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" с втора специалност журналистика. Редовен докторант по история на българската литературна критика и наука, от 1998 г. доктор с дисертация на тема "Митологизацията и демитологизацията като критически опит на литературната ни наука (д-р К. Кръстев, Б. Пенев, Вл. Василев)". Преподавател по български език и литература във Варна, от 1997 хоноруван, а след това и редовен асистент в катедра "Българска литература" на ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". Научните й интереси са в областта на литературно-критическите стратегии, литературната периодика, оперативната литературна критика, проблемите на литературното митотворчество и религиозен опит, архетипните пластове на културата, скритите диалози в литературното пространство. Антония Велкова-Гайдаржиева е издала книгите “Българска литературна критика и митотворчество (д-р К. Кръстев, Б. Пенев, Вл. Василев), “Посмъртното слово като феномен на българската култура” (в съавт. с Елена Налбантова), “Литературнокритически прочити (Паисий Хилендарски, Хр. Ботев, Захари Стоянов, Ив. Вазов, П. П. Славейков, П. К. Яворов, Т. Траянов, Д. Дебелянов, Г. Милев, Ел. Багряна, Н. Хайтов, В. Попов, А. Германов), “Васил Пундев и българската литература. История. Критика. Класика”, “Критика и апологии”. В многобройните си статии и рецензии, публикувани в литературни, литературно-критически издания, сборници, университетски и електронни издателства, обект на нейния изследователски интерес са редица автори, сред които с явен приоритет се ползват литературните критици Владимир Василев, д-р Кръстьо Кръстев, Боян Пенев и Светлозар Игов.
     
“Критика и апологии”, изд. “Славена” – Варна, 2007 г.
обединява публикации на авторката в “Литературен вестник”, в. “Литературен форум”, в. “Култура”, сп. “Български език и литература”, сп. “Демократически преглед”, алманах “Света гора” и др. Текстовете, които коментират предимно литературоведски изследвания, определят метакритическата същност на първата част. Някои от заглавията: “Символическият модус на мислене и светоотношение”, “Нова българска библиотека и модерните образователни стратегии”, “Любовните истории и аввантюризмът на българина”, “Почит и прочити”, “Девети” или за опита да се живее”, “Думи за метафизиката на духа”, “Животът на думите” и др. Във втората част на книгата “Профили” авторката включва, както самата тя описва,  ”портретувани щрихи и биографични конструкции за представителни фигури на българската култура – учители, университетски преподаватели, кабинетни учени, музиканти, изповядващи различни житейски философии, естетически разбирания, всички те изучават и създават, тълкуват и изпълват универсалните измерения на българските духовни светове.” Сред тях са Димитър Ефендулов, Светлозар Игов, Михаил Неделчев, Валери Стефанов,  Милко Коларов, Антоанета Алипиева, Валери Станков, Елка Няголова, Александър Минчев.

Обяснявайки избора си на име за своята книга “Критика и апологии”, Антония Велкова-Гайдаржиева изхожда от постановката на проф. Светлозар Игов за връзката между оценъчната и интерпретаторска функция на критиката, за да я допълни със своите размишления за мисията на тази висока сфера на интелектуалното занимание:

“Убедена съм, че интерпретацията е основен инструмент за разбирането на света, на себе си, на другите. Тя е нашият шанс да се примирим или преборим с апориите на модерните времена, с двойниците и маските вътре в самите нас, с вавилонията от езици, ценности, претенции. Така че изборът ми да чета и коментирам представените тук книги е провокиран най-вече от порива към интерпретация, към дописване на вече сътвореното – с друг език и стил, с друга образност и философия за света, с друг патос. Така или иначе китиката е умение да се чете, да се вижда нещо в повече спрямо това, което на пръв поглед се вижда.”

Като “Апология на удвоеното четене” е синтезирал още в предговора уникалния характер на тази книга Пламен Дойнов: “Все по-рядко българското литературознание си прави труда да чете самото себе си... Литературните критици общуват с чужди текстове като с огледални повърхности – уж се взират в тях, но не за да разберат и интерпретират словото на Другия, а за да препотвърдят на повърхността своите предпоставени тези. Днес, в началото на 21. век Антония Велкова-Гайдаржиева е може би единствената, която обръща тази неприятна перспектива... Четене на четенето е най-трудното сред всички четения – за него се изискват двойни критически усилия, които по необходимост удвояват знанията на интерпретираните текстове.”

Рецензентът откроява не на последно място и заслугата на “Критика и апологии” в извеждането на най-значимите присъствия в академичното литературознание извън София и Пловдив. В заключение идва обобщението: “Чрез тази критика на съвременната критика, която извършва книгата на Антония Велкова-Гайдаржиева, гласовете на десетки български литератори внезапно зазвучават заедно. Това книжно тяло на удвоеното четене ги събира по неочаквано толерантен начин и те започват да се слушат един друг, да се сплитат в неподозирани хармонии, да открояват взаимно своите доскоро самотни достойнства. Какво повече? Нека ги чуем в тази виртуозна критическа оратория.”

Автор: Виолета Тончева
09.07.2007 г. 21:29
Посетено: 699
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/4271-dvoyna-premiera-v-radio-varna