Представяне на романа на Владимир Зарев „И аз слязох...” в Сливен

На 21 ноември 2025г. от 17:00  ч., в Регионална библиотека „Сава Доброплодни” в града под Сините скали предстои очаквано от почитателите на съвременната българска проза, литературно събитие: среща с Владимир Зарев - един от най-талантливите и популярни български писатели - и представяне на новия му роман „И аз слязох“. В него той успява да създаде монолитна сплав между каноничния евангелски текст и художественото представяне на малко познати и неизвестни моменти от житието на Исус Христос; да ги внуши чрез автентична интерпретация - с непосилната лекота на образ, слово, диалог и монолог. Този роман е вдъхновена философска притча – есе за вечната битка в душата на човека между сакралното и профанното начало.

В представянето ще вземе участие и литературният критик и управител на ИК “Хермес“ Стойо Вартоломеев – редактор на романа. Водещ на срещата ще бъде литературният критик Димитър Бечев.

Владимир Зарев е роден на 5 октомври 1947 г. в София. Завършил е „Българска филология“ в СУ „Климент Охридски“ през 1972 г. От 1973 г. работи в списанието за българска и преводна литература „Съвременник“, като редактор, по-късно е зам.-главен редактор, а от 1999 г. - негов главен редактор.

Първия си разказ печата през 1965г. в сп. „Пламък“. Сътрудничи редовно на литературния и всекидневния печат с разкази, новели, повести и стихове. Дебютът му в литературата е стихосбирката „Ако това е времето“ /1969/. Само две години по-късно излизат сборникът с разкази „Неспокойни чувства“ /1971/, детската повест „Голямата странна градина“ /1972/ и повестта „Така хубаво, мъчително, безкрайно“ /1972, 2023/. Сборникът „Дунавски новели“ се появява през 1974г. През  1975 г. излиза първият му роман „Денят на нетърпението“ /1975, 1977/. През 1978 - 1985г. излиза трилогията „Битието“ /1978г./, „Изходът“ /1983/ и „Изборът“ /1985/, като третата част е издадена в нова редакция под заглавието „Законът“ през 2012г. През 1984г. излиза романът му „Процесът“, а през 1987г. - криминалният му роман „Хрътката“, с продължението „Хрътката срещу хрътката“/1990/. Посветеният на Белоградчишкото въстание роман „Лето 1850“ е публикуван през 1988г. Романите, които му носят най-голяма популярност са „Разруха“ /2003/, „Светове“/2008/ и „Поп Богомил и съвършенството на страха“ /2004/. Автор е и на романите „Орлов мост“ /2016/, „Чудовището“/2019/ и „Объркани в свободата“ /2022/.

Творби на Владимир Зарев са преведени на английски, немски, руски, украински, чешки, полски, румънски, унгарски, холандски, турски, ирански и други езици. Последните му романи излизат в по няколко издания и значителни тиражи на немски, а немската литературна критика го сравнява с Балзак и дава изключително висока оценка на безспорния му талант, актуалността и непреходността на романовата му проза.

Владимир Зарев сътрудничи и във филмопроизводството - през 1975г. пише сценария за филма „Този хубав живот“, а по идея на романа му „Битието“, ТВ7 създава и пуска на екран през 2013г. серийния филм „Дървото на живота“. По романа му „Разруха“ е създаден сценарият на филма „Времето е наше“ /2018/.

Носител е на редица литературни отличия, между които наградата за съвременен български роман на фонд „Развитие“/1996/ и литературните  награди „Михалаки Георгиев“ /1987/ „Иван Вазов“ /1916/, „Елин Пелин“ /2017/ и „Стоян Михайловски“ /2020/. През 2022г. е удостоен с награда „Перото“ за цялостен принос към българския литературен контекст. Носител е и на годишната държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“ /2017/ и  на орден „Стара планина“ - първа степен /2018/. През 2025г. получава Националната награда „Христо Г. Данов“ - за цялостен принос в националната книжовна култура /2025/.

От 2021 г. е академик на БАН. Член е на СБП и на СБЖ.

През пролетта на 2025 г., ИК „Хермес“ издаде последния роман на Владимир Зарев „И аз слязох“. За него авторът пише: „ Аз непрекъснато съм разсъждавал върху това по каква причина темата за разпятието на Иисус Христос продължава да вълнува хората 2000 години по-късно? По каква причина тази история има толкова трайно и необикновено присъствие в духовния живот на цялото човечество? Също така един от въпросите, който ме е мъчил, е защо Бог изпраща на земята, за да разреши проблема за властта, и човек, и Бог? Той е могъл да изпрати ангел, но прави друго. Смятам, че в „И аз слязох“ съм успял да дам отговор и на този въпрос. Сънувах, че трябва да напиша тази книга и да се опитам да отговоря на много от въпросите, които ме вълнуват години наред. Този роман е най-важната ми книга."

Вплитайки в библейската тъкан на екзистенциалната философия на писателя хуманист, В.Зарев не снизява, не накърнява каноничния образ на Иисус, а го доближава до нас – губещите своя смисъл и вяра хора на ХХI век и това може би е най-важното послание на тази книга.