Списание "Философски алтернативи", бр. 5/2025

Настоящият брой се издава с финансовата подкрепа на
Фонд „Научни изследвания“ при МОН

◊ СЪДЪРЖАНИЕ

Списание "Философски алтернативи", бр. 5/2025

https://doi.org/10.58945/DJVM5659 

Тема на броя: Философия, логика, език
Водеща: Доротея Ангелова

Философско-логически проблеми

. Деница Желязкова – Ръселовата теория за съждението като многоместно отношение (1906–1913)

. Росен Люцканов – Абстрактна теория на аргументацията: първите тридесет години

. Доротея Ангелова – Изкуствен интелект: генеративен или с експертни системи?

Логика и език

. Елена Цветкова – Намерения в юридически текстове

. Кристиян Енчев – Формално указване и метафора

Суфизъм – роля и традиции

. Bogdana Todorova – Islamic Tradition (Sufism) in Central Asia

. Заур Рашидов – Роль суфийского ордена халватия в формировании балканского ислама

Етика и екология

. Ndukaku Okorie, Ogunsoto Oluwaseun – Between Ethics of Giftedness and ‘The Principle of Procreative Beneficence (Pb)’ in Human Enhancement

. Micah Thomas Pimaro Jr. – Science Reimagined: Pluralism for Climate Justice

          Настоящият брой се открива със статията на Деница Желязкова, която проследява развитието на Ръселовата теория за съждението като многоместно отношение в периода 1906–1913 г. Една от логическите трудности, на които се натъква Ръсел, е проблемът за единството. Едновременно с промяната на теорията за съждението той преразглежда своите онтологически възгледи, теориите за запознанството и за пропозициите. Анализът разглежда и критическите позиции на Витгенщайн, чиито възражения открояват слабостите на теорията за съждението като многоместно отношение, изложена в периода 1912–1913 г.

          Статията на Росен Люцканов представя основните тенденции в развитието на абстрактната теория на аргументацията. След кратко проследяване на нейната институционализация са изложени формулираните от Фан Мин Дън през 1995 г. основни понятия и различни семантични подходи. Представени са десет открояващи се примера за конкретизиране на теорията, както и нейните връзки с класическите подходи в логиката. Статията завършва с илюстрация на евристичността на теорията чрез формализация и „решение“ на парадокса на Кондорсе.

           Доротея Ангелова разглежда въпросите за достоверността на знанието, което придобиваме чрез изкуствения интелект (ИИ), и за качеството на информацията, извличана посредством него. От логико-методологическа перспектива са анализирани два основни вида ИИ – използващият експертни системи, базирани на правила, и генеративният. Представени са техните основни характеристики, предимства и недостатъци. Изводът е, че комбинирането на двата подхода би направило ИИ по-надежден източник на знания, поради което е релевантно тяхното съчетаване да се превърне в устойчива тенденция.

           В текста на Елена Цветкова се анализират различни юридически текстове, които служат като примери в подкрепа на тезата, че в правния дискурс могат да се откриват импликатури. Юридическите текстове се разглеждат като особен тип речева ситуация, в която участниците са частично кооперативни, тъй като защитата на интересите на едната страна е неразделна част от комуникацията. Една от функциите на импликатурите е именно да подпомагат тази цел, а друга – да експлицират важността на определени аспекти от текста.

           Кристиян Енчев изтъква, че формалното указване, преразгледано през „Кантовата книга“ на Хайдегер, оставя „висящи във въздуха“ неизброимо много възможни родства между подобия, които иначе са хетерогенните елементи на haecceitas – индивидуалната същност. Чрез удвояването на образа в концепцията на Дарин Тенев за „образ-схема“ и разглеждането на „като“ като подобие, срещата с достъпния предмет се усложнява и формално трябва да се укаже възможността за сродяване на подобия като метафоричен път за достъп до подръчния предмет. Едно от достойнствата на формалното указване на „като“ като подобие е разкриването на богата метафорика.

          Богдана Тодорова разглежда ролята на суфизма за разпространението на исляма в Централна Азия и историческото му присъствие в региона. Представени са три ордена на суфизма, чиито доктрини се противопоставят на опитите за обвързването му с екстремизма. Разглеждайки връзката между разума и любовта в традицията на суфите, авторката аргументира тезата, че суфизмът е способен да обединява хората и да разпространява „мир“ – духовното послание на исляма. В заключение се изтъква значението на инициативата „Един път, един пояс“ за насърчаване на стремежа към споделени смисли и ценности.

           Заур Рашидов разглежда ролята на ордена Хелветия за формирането на балканския ислям. Представителите на неортодоксалните ордени на суфите заемат специално място в ислямизацията на Балканите, където през XIV век се оформя народен ислям – феномен на религиозен и културен синкретизъм. Османската империя придава значение на помирението между народния и ортодоксалния ислям, като орденът Хелветия, близък до сунитската традиция, изиграва ключова роля за интегрирането на хетеродоксалната вяра, основана на суфизма, в рамките на сунизма. През XVI век дейността на ордена води до преобразуване на народния ислям, характерен за региона, и до оформянето на балканския ислям като уникално културно, религиозно и философско явление.

           Ндукаку Окорие и Огунсото Олувасеун се спират на дебата дали човешките същества трябва да бъдат усъвършенствани чрез репродуктивни технологии. Усъвършенстването на човека (human enhancement) предполага надхвърляне на естествените граници на физическия и когнитивния потенциал чрез технологични намеси, особено в пренаталния етап. Авторите анализират два основни принципа в този контекст – „етиката на живота като дар“ според тезата на Майкъл Сандел и „принципа за доброто възпроизводство“ (procreative beneficence), който подкрепя технологичната оптимизация на човека. Докато първият принцип се противопоставя на намесата в човешката природа, вторият защитава тезата, че родителите имат морален дълг да изберат онези възможности, които гарантират най-пълноценен живот на своето дете. Аргументира се превъзходството на „принципа за доброто възпроизводство“, основано върху разбирането за родителска любов, отговорност и морален дълг.

           В статията си Мика Томас Пимаро-Младши поставя въпроса за противоречието между научната обективност и нейните социално-политически и културни обвързаности, които могат да възпрепятстват ефективните действия в областта на климата. Авторът пита как науката би могла да бъде преосмислена така, че да отговаря на интерпретативните и нормативните изисквания, произтичащи от тези зависимости. Предизвикателство пред научния плурализъм е да се признае съвместното съществуване на множество научни парадигми, без да се нарушава принципът на фалсифицируемост. Връзката с идеята за климатична справедливост се откроява в приоритета на решенията, съобразени с локалните нужди, пред универсалните модели. В съвременния контекст на знание и промяна пазарно ориентираната рационалност се защитава като нормативно необходима.

д-р Никола Гинев