Издания / премиери
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Представяне на монографията „Църковният живот на българите в Бесарабия (1812-1918)" с автор д.и.н. Иван Думиника
28 октомври 2025 г. от 18.30 ч. в зала 19 на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей - БАН
ИНСТИТУТ ЗА ЕТНОЛОГИЯ И ФОЛКЛОРИСТИКА С ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ - БАН и
ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА
Ви канят на представянето на монографията „Църковният живот на българите в Бесарабия (1812-1918)" с автор д.и.н. Иван Думиника - началник на Отдел по политиките в областта на междуетническите отношения в Министерството на образованието и изследванията на Р Молдова.
Представянето на книгата е част от XVI Международна научна конференция
"Българите в Северното Причерноморие", организирана от ИЕФЕМ-БАН на 27 и 28
октомври 2025 г.
Другата съпътстваща проява е Студентска изложба „Вдъхновени от старината“
с куратор Н. Дарманчева (НХА).
Представянето ще се състои на 28 октомври 2025 г. от 18.30 ч. в зала 19 на
Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей - БАН (Бившия
Княжески дворец, служебния вход откъм градината на ул. "Московска" 6А, ет. II).
Анотация: Влиянието на православната църква не намалява и сред българската
общност, която се е формирала в Бесарабия (южната територията на днешните
Република Молдова и Украйна), в резултат на емиграционни процеси от
края на XVIII – първата половина на XIX в. Именно „свободата на вярата” е една от
причините, които подтикват българите да търсят нов живот отвъд пределите на
българските земи. Тези българи ясно осъзнават, че православието е истинската вяра
и стремежът им към нея е непоколебим.
Именно по тази причина, след настаняването си в Бесарабия, първото, което правят
колонистите е да построят култови сгради: молитвени къщи, параклиси,
църкви и манастири.
Откъсвайки се от историческата си родина, българските преселници са принудени да адаптират своя духовен
живот към новите политически условия: от онеправдана рая в Османската империя до колонисти и поданици на
Руската империя. Освен това преселниците кардинално променят и подчинението си към духовната власт –
от Вселенската източноправославна патриаршия към Руската православна църква.
През отделни периоди на 1856–1878 г. над част от колониите от т.нар. „румънска Бесарабия“
разпространяват своята каноническа юрисдикция Молдовската, а след това и
Румънската православни църкви.
При все това, българите не прекъсват връзките си със своето духовенство, което
често оглавява преселническите кервани.
Свещениците от български произход стават духовни водачи още повече в Бесарабия, а след това – основни
пазители и популяризатори на българското национално самосъзнание. В тази среда се възпитава ново поколение
просветени свещеници, родени в Бесарабия, завършили вече руски духовни училища, семинарии и академии.
Това води до една изключителна особеност в устройството на духовния живот на българските преселници в
Буджака. Затова можем с увереност да кажем, че историята на духовния живот на българските преселниците в Бесарабия е
неотделима част от формиралата се българска възрожденска култура извън границите на българските земи.
Изясняването на този въпрос води до ценни заключения относно развитието на собствената култура на българската
диаспора в Република Молдова и Украйна и разкриването на нейната роля в културния и духовния живот на
българския народ като цяло.
ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА
Ви канят на представянето на монографията „Църковният живот на българите в Бесарабия (1812-1918)" с автор д.и.н. Иван Думиника - началник на Отдел по политиките в областта на междуетническите отношения в Министерството на образованието и изследванията на Р Молдова.
Представянето на книгата е част от XVI Международна научна конференция
"Българите в Северното Причерноморие", организирана от ИЕФЕМ-БАН на 27 и 28
октомври 2025 г.
Другата съпътстваща проява е Студентска изложба „Вдъхновени от старината“
с куратор Н. Дарманчева (НХА).
Представянето ще се състои на 28 октомври 2025 г. от 18.30 ч. в зала 19 на
Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей - БАН (Бившия
Княжески дворец, служебния вход откъм градината на ул. "Московска" 6А, ет. II).
Анотация: Влиянието на православната църква не намалява и сред българската
общност, която се е формирала в Бесарабия (южната територията на днешните
Република Молдова и Украйна), в резултат на емиграционни процеси от
края на XVIII – първата половина на XIX в. Именно „свободата на вярата” е една от
причините, които подтикват българите да търсят нов живот отвъд пределите на
българските земи. Тези българи ясно осъзнават, че православието е истинската вяра
и стремежът им към нея е непоколебим.
Именно по тази причина, след настаняването си в Бесарабия, първото, което правят
колонистите е да построят култови сгради: молитвени къщи, параклиси,
църкви и манастири.
Откъсвайки се от историческата си родина, българските преселници са принудени да адаптират своя духовен
живот към новите политически условия: от онеправдана рая в Османската империя до колонисти и поданици на
Руската империя. Освен това преселниците кардинално променят и подчинението си към духовната власт –
от Вселенската източноправославна патриаршия към Руската православна църква.
През отделни периоди на 1856–1878 г. над част от колониите от т.нар. „румънска Бесарабия“
разпространяват своята каноническа юрисдикция Молдовската, а след това и
Румънската православни църкви.
При все това, българите не прекъсват връзките си със своето духовенство, което
често оглавява преселническите кервани.
Свещениците от български произход стават духовни водачи още повече в Бесарабия, а след това – основни
пазители и популяризатори на българското национално самосъзнание. В тази среда се възпитава ново поколение
просветени свещеници, родени в Бесарабия, завършили вече руски духовни училища, семинарии и академии.
Това води до една изключителна особеност в устройството на духовния живот на българските преселници в
Буджака. Затова можем с увереност да кажем, че историята на духовния живот на българските преселниците в Бесарабия е
неотделима част от формиралата се българска възрожденска култура извън границите на българските земи.
Изясняването на този въпрос води до ценни заключения относно развитието на собствената култура на българската
диаспора в Република Молдова и Украйна и разкриването на нейната роля в културния и духовния живот на
българския народ като цяло.
Автор:
Антоанета Титянова, ИЕФЕМ – БАН
Публикация:
23.10.2025 г. 16:46
Етикети:
БАНИнститут за етнология и фолклористика с Етнографски музейпремиерамонографияпредставяне на книгаИЕФЕМ-БАН
д.и.н. Иван Думиника
„Църковният живот на българите в Бесарабия (1812-1918)"
Посетено:
139
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/42166-predstavyane-na-monografiyata-tsarkovniyat-zhivot-na-balgarite-v-besarabiya-1812-1918-s-avtor-d-i-n-ivan-duminika