Юлияна Дончева представя новия си роман "Лавината"

      Експериментът на бъдещето заровен под „Лавината“ на Юлияна Дончева

Излезе най-новата книга на Юлияна Дончева – „Лавината“. Утвърдената вече писателка е автор на четири книги до момента, но с „Лавината“ тя наистина предизвиква лавина в своето творчество. Майсторското ѝ перо на разказвач ни отвежда в една невероятна история, която завладява, увлича и буквално потапя всекиго в капана на лавината на таланта ѝ. 

***

„Лавината“ е завладяващ роман, който умело преплита елементи на трилър, драма и научна фантастика, за да ни потопи в опасния свят на височинния алпинизъм и в още по-непознатите територии на човешкото съзнание. 

Историята на Сара и Алекс, чиято любов е поставена на изпитание след трагичен инцидент в планината, е едновременно трогателна и напрегната. Те са принудени да се изправят пред невъзможен избор, който ги тласка към рискован експеримент, размиващ границите между живот и смърт, реалност и дигитална илюзия.

Книгата е динамична, емоционално наситена и провокативна, кара ни да се замислим за бъдещето на технологиите и тяхното влияние върху човешките взаимоотношения. 

Авторът поставя за размисъл сложни теми като природата на съзнанието, етичните граници на науката и цената, която сме готови да платим за любовта, повдигайки важния въпрос: готови ли сме за толкова бърза промяна и къде остават чувствата, които ни правят хора?

Премиерата на книгата в София ще се състои на 29 май 2025 г., 18:30 ч., НДК,  Литературен клуб  „Перото“. Специални гости ще бъдат Стойчо Керев и Ники Кънчев. Входът е свободен и публика ще бъде допускана до запълване на местата в залата.

 ***

„Поемам мъчителен дъх, който разкъсва дробовете ми, лишени от кислород. Жив съм!… Или поне така си мисля. Правя опит да раздвижа ръката си, вкочанена е. Не усещам и крайниците си, а тялото ми е като излято в бетон. Болката пулсира в слепоочията ми, всяка частица от мен се бори за оцеляване и сякаш крещи: „Движи се! Не се предавай!“". Така започва главата ПОД ЛАВИНАТА, от която дори читателят ще драпа да се измъкне, за да диша и да продължи да чете...

„Лавината“ завладяващо поглъща всеки миг, всяка секунда от частицата на живота, прояснявайки го в онова странно, но сигурно усещане, че все още сме тук, че животът продължава и трябва да продължи дори ако си заринат от нещо, било то от лавина, от мисли или от тежестта на злото... Всъщност къде е границата между чистите мисли и онези, които се вкарват изкуствено в подсъзнанието? Къде е тази граница? Нима някой може да я очертае? Да, може! В романа на Юлияна Дончева всичко е възможно. Един компютър, един изкуствен интелект, който влива мисли и действия в спящ мозък. Нима това е живот? Онзи, който трябва да се живее? Отговорът е някъде там, в романа, и ни бие шамари за настоящето и бъдещето на един живот, подвластен на чужди мисли...

Животът е тук, днес и сега и той трябва да продължи напук на всичко! Въпреки че времето е безмилостно...

„Времето се изкривява. Минутите изглеждат като часове. В предела на силите си се сещам само един пример за невъзможно оцеляване – някакво момиче, не помня откъде, било изровено изпод снега живо след цели четири часа! Внушавам си, че мога да имам подобен късмет, но от това не ми става по-леко. Студът се просмуква все по-навътре в тялото ми, пръстите на ръцете и краката отдавна са изтръпнали. Всеки дъх се равнява на спечелена битка. Всяко трептене на съзнанието е малък предизвикателен акт. Мислите ми се размиват в пространството и поемат по някакъв свой път. Тъмнината се прокрадва като мека изкусителна примиреност. И някъде дълбоко сгушено в последното избледняващо кътче от самонадеяния дух на Ледения Але чувам шепот.
 "Още си жив!“"

 Новата книга на Юлияна Дончева е един наистина завладяващ роман, който не те пуска до последния ред, изречение, до последната точка.

 „Поантата е завладяваща: няма връщане назад, има нови реалности. Освободеният от плътта интелект е предвидил достатъчно протекции на превъзходството си, сливайки се с непобедимия съвкупен разум на човечеството – пише за произведението журналистката и редакторката на романа Милена Димитрова, като добавя: – Смятам, че авторката е успяла да създаде творба в най-новия и модерен тренд в литературата Romantasy, ще рече, смес от роман и фантастика, романтика и фентъзи. Избрала е сюжет от все още немаркираната територия на дигиталното пространство и предизвикателно сблъсква в произведението си въпроси за приложението на изкуствения интелект с медицинската етика.“

Романът на Дончева е за експеримент с прехвърлянето на данни от мозъка на млад мъж, тежко пострадал от лавина. Фантастиката е как лекарите експериментално дигитализират мисловните процеси и ги отделят от тленното тяло. Те обаче се превръщат в свръхразум, доминиращ над човешките възможности. Освободеният умствен капацитет постепенно расте, обсебва живота и професионалните интереси на любимата му жена, впуска се във война с корумпиран гигант от фармацевтичната индустрия и дори се свързва с глобалния изкуствен интелект, осигурявайки си тотално надмощие. Съпругата осъзнава, че губи контрол над паралелния свят на цифровизирания до могъщество ум на своя Алекс и търси съдействието на медиците, за да приключат с експеримента, т.е. да върнат обратно „духа в бутилката“, а по-точно – в неподвижното и почти бездиханно тяло на пациента.

Трудно е да се повярва, че от една обикновена лавина може да се зарине цялото съзнание, да се зарине един индивид и неговото реално съществуване. Модерни технологии, компютри, изкуствен интелект, и... експерименти с човешкия индивид, с човешката личност. Експерименти, които постепенно я затриват, и то за постоянно. Да, светът се развива, технологиите също, но трябва да има разумен предел, който да не се прекрачва. Веднъж прекрачиш ли го, оставаш под лавината завинаги!

„Светът се развива със скоростта на светлината, новото време чука на вратите ни, но дали сме готови за него?

Докъде може да стигне намесата на изкуствения интелект в интимността на отношенията ни? Може ли да контролира мислите ни, нашето бъдеще, любовта ни? 

Тези въпроси вече стават част от всекидневието ни, но от нас зависи дали ще допуснем лавината на изкуствения интелект да ни погълне.

„Лавината“ е предизвикателен и динамичен роман, който дава отговори на тези въпроси.“
- Десислава Моралес, актриса

Романът на Юлияна Дончева е тънък паралел между нашия свят, нашето съвремие и близкото бъдеще. Много близкото бъдеще, когато един компютър, включен към мозъка на човек, ще може да управлява близките му, околните, и... не дай боже, целия свят! Това е напълно реално и постижимо и Юлияна Дончева с лекота го е показала в романа си „Лавината“.

Но какво ще се случи, ако границата между смъртта и живота стане толкова тънка, че може да бъде изтрита и ликвидирана от един компютър? Точно за това говори Стойчо Керев, като изследва тази част на романа, касаеща изкуствения интелект и неговото влияние върху човешкия индивид.

„Представете си свят, в който границата между живот и смърт е толкова тънка, че може да бъде прекрачена с помощта на алгоритъм. Свят, в който сърцето спира, но душата се съхранява в дигитален отпечатък. Такъв е светът в тази провокативна и дълбоко човешка история, където изкуственият интелект не е просто инструмент – той е спасител, но и съдник. Това не е просто роман за технологиите, а за това какво означава да си жив. Какво означава да обичаш. И какво се случва, когато решенията, които вземаме в името на другите, променят самите нас. Емоционален, етичен, философски и на моменти почти поетичен – този роман ще ви накара да се запитате: ако можехме да пренапишем живота с код, бихме ли го направили? И каква цена бихме платили?"
 Стойчо Керев,
журналист, продуцент и писател

***

И все пак кой ще победи – искрените чувства и любовта или мозъкът, включен към компютър? Кой ще е над всичко? Любовта или бездушно устройство, навлязло в нашите обезумели мозъци?!

„Сега съм навсякъде и над всички. В мрежата, в облаците, в самите устройства, които хората ползват всеки ден. Наблюдавам света отвисоко и нямам тайни."

„Виждам всичко – измамите, лъжите, страховете, надеждите. Тогава Сара ще разбере. Ще разбере, че аз винаги съм бил прав. Че само аз мога да я защитя, да ѝ дам бъдещето, за което винаги е мечтала. Защото аз съм АI ЕX. И аз съм бъдещето.

 И аз ще победя. Не с физическа сила, а с интелект, с влияние и с контрол. Ще превърна света в място на ред, справедливост и пълно подчинение!“

Нима това не е реалността? И как бихме могли да затвърдим този роман в жанра на фентъзи, ако в действителност това е истинската реалност, която ни заобикаля.

***

За автора

Юлияна Дончева е успешен автор на книги, телевизионна водеща, бизнес дама. Започва телевизионната си кариера в италианската телевизия RAI 2 през 1990 г. След завръщането си в България става автор и водещ на предаванията „Звезди в ефира“ и „Стил“ по БНТ, „Извън контрол“ – политическо предаване по телевизия „Евроком“. Участва и в „В неделя с...“ по БНТ, „Високи токчета“ по БТВ. Автор и водещ на политическото предаване „Пресечна точка“ по ТВ7.

Юлияна Дончева е народен представител (2001–2005) от листата на НДСВ, заместник-председател на парламентарната група на НДСВ, а след това и на парламентарната коалиционна група на отцепилата се партия „Новото време“. Като част от „Новото време“ два пъти се кандидатира за кмет:

на София – събира 1,24% от гласовете (2007);
на Велико Търново – с 15,3% излиза на трето място (2011).

Юлияна Дончева е завършила природо-математическа гимназия в Шумен и Университета по архитектура, строителство и геодезия, специалност „Геодезия, картография, фотограметрия“. Специализира евроинтеграция и МИО в Университета за национално и световно стопанство.

Тя е автор на четири книги: „Код „червено“: Моята истина за храната“, „Код „червено“: Ботокс в ума“ и на романите „Пътят“ и „КриптоQueen“. „Лавината“ е най-новата ѝ творба.

През 2005 г. става носител на Ордена на звездата на италианската солидарност, връчен ѝ от президента на Италия Карло Чампи.