Пловдив чете

ИК "Жанет 45" представя Иван Вълев, Живко Желев и Рада Славинска

◊ СЪБИТИЕТО

ИК "Жанет 45" Ви кани на

Премиери по време на "Пловдив чете"
14 - 16 юни 2007

• "Високата трева" от Иван Вълев -
14 юни 2007 (четвъртък), 18:00 ч.,
Културен център ТРАКАРТ (подлез Археологически).

. Представят Здравко Дечев и актрисата Мария Генчева

• "Да не бе чудо ставало, не би са песен пеяла" от Рада Славинска -
16 юни 2007 (събота), 11:00 ч.,
Балабанова къща.

. Със специалното участие на Арт група "Славена" и общински хор "Евмолпея".

• "Азис, или за демокрацията" от Живко Желев -
16 юни 2007 (събота), 18:00 ч.,
Културен център ТРАКАРТ (подлез Арехеологически).

. Представят Румен Леонидов и актьорът Румен Караманов.

Заповядайте!

◊ ЗА КНИГИТЕ И АВТОРИТЕ

. Иван Вълев, “Високата трева”
Иван Вълев е роден е през 1942 г. Завършил е полска филология в СУ. Работил е като драматург на Кукления театър в Пловдив, редактор в ДИ “Христо Г. Данов”, директор на Българския културен и информационен център – Варшава, преподавател по теория на превода в Пловдивския университет. Автор е на 7 стихосбирки и един роман.

Иван Вълев присъства в българската поезия от четири десетилетия. Неговата първа стихосбирка („Скорост”, 1967) беше сполучлив дебют, който наложи името му в кръга на тогавашната млада литература. Следващите негови книги, въпреки че бяха издавани след дълги паузи, оформиха силуета на вглъбен в своя вътрешен свят поет, на когото не са чужди моралните и социални проблеми на времето. Нравственият максимализъм на неговото поколение намери израз в съкровена, изповедна лирика, чиято форма е разнообразна и достъпна.

Първата част на тази книга съдържа най-сполучливите стихове от седемдесетте години до „Изречено на глас” (2002), а във втората са включени най-новите, писани след това.

. Живко Желев, “Азис, или за демокрацията”
Саркастичните текстове в тази книга вземат на прицел политическия и стопански живот в България, без да дават аванси на когото и да било. Авторът Живко Желев има достатъчно опит от електронните медии, поради което свободно и безпощадно работи в задкулисието на официалните новини.

Главната новина в тази книга е, че всъщност нищо особено не се е случило у нас през последните 17 години в резултат от действията на онези хора, които авторът определя като "бащите на недъгавия преход". Нестихващата ирония напомня стила на повестта "Сценарий за непринудено народно веселие" от книгата му “Катапулт” (ДИ “Хр. Г. Данов”, 1982), която в зората на перестройката получава голямата награда за белетристичен дебют "Южна пролет".

За тези, които познават автора като човек от електронните медии – водещ на първото икономическо шоу в телевизията "За 1 милиард" и шеф на радиоверигата "Канал Ком", неочакваното връщане на Живко Желев към писаното слово е приятна изненада. Това завръщане е в стил "пряка реч", за нещо, което всички знаем и сякаш ни е било на езика да го кажем по този начин.

. Рада Славинска, „Да не бе чудо ставало, не би са песен пеяла“

Рада Славинска е непознат за българския читател автор. Книгата ú „Да не бе чудо ставало, не би са песен пеяла“ е опит за връщане към разказваческата традиция, присъща на българския фолклор. Езикът на двадесет и двете приказки, включени в изданието, е богат, изпъстрен с цветни диалектни изрази и позабравени думи от богатия речников фонд на народа ни, а сюжетите са разнообразни, динамични и интересни – от безобидно шеговити до крайно драматични. Духът на българското е пресъздаден по естествен, непосредствен начин – начупена сюжетна линия, пиперливи диалози, повествователност, типична за народните балади, образи, извлечени от житието на обикновения човек, както и типичните за нашия фолклор приказни персонажи – самодиви, таласъми, змейове, магесници, неземни хубавици, майстори със златни ръце...

Удивителното в тази книга е усещането за липса на авторска намеса. Текстовете звучат автентично, независимо че такива български народни приказки няма. Книгата ще впечатли както шест, така и шестдесет и шест годишните, защото в нея има непреходни за българина истини, поднесени по увлекателен и непретенциозен начин.

За самия автор това е един експеримент. Като музикант по професия, като композитор и диригент, тя обича музиката на словото. Връщането към изконно българското в духа на Ангел Каралийчев и Николай Райнов в жанра на приказките за деца е рядко срещано явление в нашата литература и заслужава внимание.

Автор:

Яна Бойкова

Публикация:

13.06.2007 г. 11:16

Коментирай във Фейсбук

Етикети:

Пловдив

Посетено:

617

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/4/news/4130-plovdiv-chete