Издания / премиери
"Алтера кани": Райна Маркова
CREDO
◊ СЪБИТИЕТО
В арт център „Алтера” стартира новият салонен формат „Алтера кани”.
Веднъж месечно каним интелектуалци и хора на изкуството да режисират и проведат свой салон, с избрана от тях форма, музика, текстове, сценарий.
Проектът ще открие писателката Райна Маркова с представяне на книгата си „*.log” (на издателство „алтера”).
През текстове и музика на Джон Кейдж, както и през композициите на Афекс авторката ще преплете четенето, писането и слушането на музика в мрежата на артистичното си елегантно-маргинално съществуване.
◊ ДАТА И МЯСТО
На 08 юни 2007 (петък), от 18.30 часа
в арт център „Алтера” (Голям салон),
бул. „Драган Цанков” 36, ИНТЕРПРЕД
◊ CREDO
Райна Маркова:
Не знам дали слушането на музика ми доставя удоволствие по начина, по който го доставя и на други. Не знам дори дали изобщо става дума за удоволствие. Вероятно да, макар музиката, която слушам, от Кейдж до Афекс, трудно може да се нарече забавна. Тя си има някои атрибути и те са се превърнали съответно в атрибути на моето писане. Ето ги:
шум – където и да се намираме, в каквато и среда да сме потопени – градска, извънградска, виртуална, това, което сетивата ни долавят, е предимно шум. Ако решим, можем да наречем „шум" всеки деградирал сигнал. Или пък да считаме самия шум за ценен сигнал. Шумът блокира, изкривява, променя посланията ни, но може и сам да носи послания. Когато го игнорираме, той ни безпокои. Когато го слушаме, ние го намираме за очарователен. Бихме могли да го превърнем в инструмент. Вече всички композиции са възможни!
машини - напоследък всички ползваме компютри, за да пишем, и сме уверени, че самото им ползване е достатъчно, за да ни направи модерни. За съжаление, ползваме целия този напредък само за да възпроизвеждаме познатите стари модели. Какъв е смисълът да даваме на публиката тези текстове, които си мислим, че тя иска? Защо да я предпазваме от нови изживявания? Та езикът, човешки или не, е цяла вселена!
перкусии - клавиши, контрол. Перкусионната музика е преход от пианото към всезвучната all-sound музика на нашите дни. Перкусионната литература пък е вероятно преход от печатаната на пишеща машина литература към тази, в която вместо с клавиши контролът се осъществява посредством потребителски интерфейс, а полето на действие напуска границите на работния кабинет, за да проникне навсякъде. Смисълът вече се генерира буквално в полеви условия. Иска се дисциплина за това.
респект към групата – правилата на хармонията в музиката налагат респект към един, доминиращ тон, на който са подчинени останалите. Йерархиите обаче могат да рухнат и на всеки тон в групата от равностойни тонове да бъде наложен респект към цялото. Такава музика не винаги е благозвучна, но се случва. В литературата пък авторът е принуден да абдикира от доминацията си в полето от смисли. Но дори авторът да абдикира, дали друг би могъл да призове смисъла? Автор е единствено този, който е способен да превърне нововавилонската гласолалия във вдъхновяваща меса
времевост - сблъскали се с цялото поле на материала, с всички гласове, езици и почерци в него, ние трябва тепърва да се сблъскаме и с цялото поле на времето. Заливани всекидневно от потоци информация, все по-трудно ни е да обхванем случващото се от перспективата на времето, все по-трудно ни е по фаустовски да спрем мига. Вместо това все повече заживяваме в псевдобезвремието на някакъв масмедиен мит, в който всички са свръххора, всички са Фауст. Гранулирана и разпиляна на микросюжети, историята трябва да бъде прекомпозирана наново.
В арт център „Алтера” стартира новият салонен формат „Алтера кани”.
Веднъж месечно каним интелектуалци и хора на изкуството да режисират и проведат свой салон, с избрана от тях форма, музика, текстове, сценарий.
Проектът ще открие писателката Райна Маркова с представяне на книгата си „*.log” (на издателство „алтера”).
През текстове и музика на Джон Кейдж, както и през композициите на Афекс авторката ще преплете четенето, писането и слушането на музика в мрежата на артистичното си елегантно-маргинално съществуване.
◊ ДАТА И МЯСТО
На 08 юни 2007 (петък), от 18.30 часа
в арт център „Алтера” (Голям салон),
бул. „Драган Цанков” 36, ИНТЕРПРЕД
◊ CREDO
Райна Маркова:
Не знам дали слушането на музика ми доставя удоволствие по начина, по който го доставя и на други. Не знам дори дали изобщо става дума за удоволствие. Вероятно да, макар музиката, която слушам, от Кейдж до Афекс, трудно може да се нарече забавна. Тя си има някои атрибути и те са се превърнали съответно в атрибути на моето писане. Ето ги:
шум – където и да се намираме, в каквато и среда да сме потопени – градска, извънградска, виртуална, това, което сетивата ни долавят, е предимно шум. Ако решим, можем да наречем „шум" всеки деградирал сигнал. Или пък да считаме самия шум за ценен сигнал. Шумът блокира, изкривява, променя посланията ни, но може и сам да носи послания. Когато го игнорираме, той ни безпокои. Когато го слушаме, ние го намираме за очарователен. Бихме могли да го превърнем в инструмент. Вече всички композиции са възможни!
машини - напоследък всички ползваме компютри, за да пишем, и сме уверени, че самото им ползване е достатъчно, за да ни направи модерни. За съжаление, ползваме целия този напредък само за да възпроизвеждаме познатите стари модели. Какъв е смисълът да даваме на публиката тези текстове, които си мислим, че тя иска? Защо да я предпазваме от нови изживявания? Та езикът, човешки или не, е цяла вселена!
перкусии - клавиши, контрол. Перкусионната музика е преход от пианото към всезвучната all-sound музика на нашите дни. Перкусионната литература пък е вероятно преход от печатаната на пишеща машина литература към тази, в която вместо с клавиши контролът се осъществява посредством потребителски интерфейс, а полето на действие напуска границите на работния кабинет, за да проникне навсякъде. Смисълът вече се генерира буквално в полеви условия. Иска се дисциплина за това.
респект към групата – правилата на хармонията в музиката налагат респект към един, доминиращ тон, на който са подчинени останалите. Йерархиите обаче могат да рухнат и на всеки тон в групата от равностойни тонове да бъде наложен респект към цялото. Такава музика не винаги е благозвучна, но се случва. В литературата пък авторът е принуден да абдикира от доминацията си в полето от смисли. Но дори авторът да абдикира, дали друг би могъл да призове смисъла? Автор е единствено този, който е способен да превърне нововавилонската гласолалия във вдъхновяваща меса
времевост - сблъскали се с цялото поле на материала, с всички гласове, езици и почерци в него, ние трябва тепърва да се сблъскаме и с цялото поле на времето. Заливани всекидневно от потоци информация, все по-трудно ни е да обхванем случващото се от перспективата на времето, все по-трудно ни е по фаустовски да спрем мига. Вместо това все повече заживяваме в псевдобезвремието на някакъв масмедиен мит, в който всички са свръххора, всички са Фауст. Гранулирана и разпиляна на микросюжети, историята трябва да бъде прекомпозирана наново.
Автор:
Алтера
Публикация:
05.06.2007 г. 15:21
Етикети:
Посетено:
637
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/4094-altera-kani-rayna-markova