Премиера на стихосбирката „Изгубени в съня“ на Дойчин Дойнов във Велико Търново

◊ ПОКАНА

Премиера на стихосбирката „Изгубени в съня“ на Дойчин Дойнов във Велико Търново

НЧ „Надежда 1969“ – В. Търново, централно фоайе, 27.02.2025 г., четвъртък, 17 ч. 

Думи за автора и книгата от Владимир Шумелов

За книгата:

„Изгубени в съня“ (изд. „Кралица Маб“, 2024) можем да четем като стихосбирка, съставена от „три поетически книги, събрани в едно книжно тяло“ (М. Новков). Новков обаче уточнява, че това е привидно, книгата е монолитна, тя е „триединство, съставено от страстни нощи, скъпоценна кръв и спасителен кръст; и когато се срещнат първата и третата, се получава втората, средната, медиалната, тоест кръстът: с други думи, вярата, уверението, убедеността, че тъкмо в него те ще открият своя завършек, своя щастлив завършек“.

Първият дял „Два откоса“ съдържа стихотворения и хайку, които варират между рустикалния поглед към света, облъхнат от интимната изповедност и любовта, контактите с природата и нейната пречистваща сила, чудесата, които тя може да сътвори с влюбения. Освен прозрението за тревожност, свързано с интимните изживявания на границата между съновидения и действителност, тук откриваме надеждата и вярата („Светлината“, „Две облачета“ и др.), че истинската любов е вечна, и въпреки че „Кратка есен нахлува в живота ни, / но спасение има!“ („Есенно“).

Вторият дял „Небеса“ е най-кратък, но важен в структурата на книгата, а според М. Новков тук ключовата думичка не е „нощ“, а „кръст“. Започва със стихотворението „Църква без купол“ и първият стих е сякаш реторичен въпрос: „Къде изчезна куполът на църквата?“. Екзистенциалната тревожност с епицентър любовта в първия дял, тук е концентрирана около вярата (според М. Новков дялът „Небеса“ е „книга за вярата“). Разбира се, че ще оцелеем и без купола на църквата, защото така „по-близо сме до Господ!“, а оттук до вярата във възкресението е една крачка.

„Степни гарвани“ е завършващият дял на книгата. Посветен е на Украйна. Не на войната, тя е повод. И, разбираемо, това има своите лични основания. И сигурно – своите опоненти. Без да е самостоятелна книга, този цикъл продължава идеите, заложени в първите два дяла – интимното, любовта, вярата, за да ги подложи на изпитание – войната. За разлика от появилите се в България след началото на войната антологии и отделни стихосбирки, тази е не толкова афишираща, тя проблематизира това най-голямо зло на човечеството по един по-„приглушен“ лиричен начин, в стилистиката на предишните два дяла. Войната като физическо насилие, натура, отсъства, почти или е тук то е отстранено – като предчувствие в началното стихотворение „Тишината“, но веднага следващото е категоричното като удар с чук – „24 февруари“ (започва така: „Бомба гръмна / – и не съмна, съня ми уби...“, и завършва: „Не търся аз мир / Искам в огън врага да удавя!“). Силата на посланието се крие в емоцията на лирическото въздействие, което на места е категорично послание: „Императорът в кръв“, „Танц със саби“, „Моята Украйна“ и едно от финалните – „Непростимо“ (в което вече „Тишината премина – отмина...“). Тишината на мирния естествен живот, природата, любовта и свободата, хуманността са взривени, а ние сме „изгубени в съня“, прощаваме се с един живот, в който „сами посяхме в дните си надежда“.

В едно свое тристишие Дойчин Дойнов казва: „Изречени днес, / думите ни тежат / и ни пречупват“.

Какво да добавя – памет, литературата покрай другото е и памет – за времето и хората: „Могилите сред сухите треви / от паметта ни сякаш са се скрили.“ („Памет I“), „В една сълза молитвата да сложим, / щом мъртвите душите ни тревожат...“(„Памет II“) и „Дори да има свещи пред иконата – / дали горим?“.     

 Владимир Шумелов

За автора:

Дойчин Дойнов е роден в Разград през 1964 г. Баща му Иван Дойнов (1938 – 2022) е известен поет, Почетен гражданин на Разград; брат му проф. Пламен Дойнов е литературен изследовател, поет, ректор на Нов български университет – София.Завършва история във Висшия педагогически институт в Каменец Подолски (Украйна). Преподава история и философия в Разград. Превежда от украински и руски.

Публикува стихотворения в български литературни издания, сред които сп. „Съвременник“, „Литературен вестник“, сп. „Пламък“ и др.

Автор на поетичните книги „Земни пътеки“ (1990), „Стихове на любовта и забравата“ (2014), „Звезда в капчука“ (2019). .Лауреат на редица литературни награди.

.............

Картините в книгата и на корицата са дело на съпругата на поета Нина Дойнова, която е от Украйна и е негова колежка.