Издания / премиери
Иван Вульпе – основоположникът
Проект „Мисия Вульпе“
◊ СЪБИТИЕТО
Излезе от печат книгата „Иван Вульпе – основоположникът“ на журналиста и музиколога Александър Абаджиев.
Книгата е посветена на 130-годишнината от рождението на изтъкнатия деец на българското оперно изкуство проф. Иван Вульпе.
Тържествено честване на 100-годишнината от първите оперни концерти, изнесени от К. Михайлов-Стоян, Богдана и Иван Вульпе и Олга Гюзелева, ще се състои на 2 юни 2007 година.
Първото честване от големия проект „Мисия Вульпе“ се състоя вече на 10 април 2007 в Софийската опера с операта „Кармен“ от Жорж Бизе.
◊ ПОВЕЧЕ ЗА КНИГАТА
С тази книга-брошура се отбелязва и 100-годишнината от концерта, съставен от оперни творби, състоял се на 2 юни 1907 г. в Народния театър в София.
Преди едно столетие в него са участвали оперните дейци Константин Михайлов-Стоян, Богдана и Иван Вульпе. От този концерт, както пише авторът А. Абаджиев, отброяваме началото на акцията, довела до създаването, година по-късно, на Българската оперна дружба, прераснала в „Софийска опера“.
„Един исторически документ е подписан на 1 август 1907 година – учредява се Българската оперна дружба, съставът на която на 18 октомври 1908 показва откъси от „Фауст“ на Гуно и „Трубадур“ на Верди, а на 5 юни 1909 г. представя „Палячи“ от Леонкавало.
От 1921 г. „Дружбата“ вече е на държавна издръжка и се наименува „Софийска народна опера“.
Книгата е разделена на части: „Иван Вульпе – основоположникът“, „Богдана Гюзелева-Вульпе“, „С името на фамилията Иван Вульпе“, „Константин Михайлов-Стоян“, „Учениците“ и др.
Поместени са близо 50 снимки – портрети на Ив. Вульпе и потомците му до ден-днешен, на неговите ученици, както и снимки, показващи самия певец и актьор в ролите, които е играл на сцената през краткия си творчески живот.
◊ КОЙ Е ИВАН ВУЛЬПЕ
Иван Вульпе (1876–1929) е основател на българската вокална школа и основоположник на първата оперна трупа „Оперната дружба“, след това „Софийска опера“. Той е и първият в България оперен бас.
Завършва Московската консерватория през 1902 година. През 1907 година, заедно със съпругата си Богдана, Иван Вульпе пристига в България и веднага се включва в подготовката на концерта, на който е съдено да стане първата стъпка от образуването на български оперен театър.
Датата е 2 юни 1907 година, а мястото е Народния театър в София. На концерта К. Михайлов-Стоян и семейство Богдана и Иван Вульпе поднасят програма от популярни оперни арии.
През годините 1909–1921 Ив. Вульпе изпълнява основният басов репертоар: Мефистофел, Иван Сусанин, Кецал в „Продадена невеста“ на Сметана, воденичарят в „Русалка“ на Дворжак. Тези и други роли го превръщат в любимец на публиката.
Иван Вульпе е и педагог, който още в първите си стъпки започва да извайва бъдещи световни звезди. Имал е своята „школа“ и своите десетки отлични ученици, прославили България по световните сцени.
◊ ШКОЛАТА ВУЛЬПЕ
Богдана Гюзелева-Вульпе е първата жена в Българската оперна дружба и първата българска композиторка. Спътничка в бурните години от живота на Иван Вульпе. Майка е на артиста Николай Вульпе, автор на интересната книга „Срещи на поколенията“. Николай е баща на диригента Иван Вульпе и на актрисата Богдана Вульпе.
От потомците на Богдана Гюзелева-Вульпе и Иван Вульпе трайна следа в музикалнато ни изкуство са оставили Николай Вульпе – първородният им син, закърмен с любов към изкуството, играл в няколко театъра. Дълги години отдава на оперетното изкуство. Написва няколко книги, сред които „Срещи на поколенията“. Той си отиде от този свят на 10 април 1987 година.
Изтъкнатият диригент Иван Вульпе е роден на 7 ноември 1930 година в семейството на Николай и Дора Вульпе. Започва своята диригентска кариера през 1954 г. като главен диригент и директор на филхармониите в Шумен, Русе и Бургас.
Гастролирал е с успех в Италия, Франция, Русия, Полша, Белгия, Югославия, Куба. Развива широка обществена дейност. Дълги години е професор в Държавната музикална академия.
Богдана Вульпе е сестра на диригента Ив. Вульпе. Завършила е ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. Работи в драматичните театри във Враца, Русе, Пловдив.
Дълги години е актриса към „Театъра на словото“ към Българската концертна дирекция и в Студиен литературен театър „Възраждане“. Широко познати са рециталите й: „Пазете се! В града има блуждаещи огньове“ по Андерсен, „Странствията на Чайлд Херолд“ от Байрон, „Гори Тилилейски“ от Елин Пелин и др.
Учениците на проф. Иван Вульпе също са заели достойно място в българското вокално изкуство, както и със своята педагогическа дейност.
Няколко имена от "школата" на Ив. Вульпе: Ана Тодорова, мецосопран, Георги Хинчев, дългогодишен солист на Софийската опера, Диана Герганова, четвърт век изпълнявала основния алтов репертоар на Софийската опера, Елена Николай, една от най-великите изпълнителки на мецосопрановия репертоар на ХХ век, както и Мария Хаджибонева, завършила класа на проф. Иван Вульпе, Петър Райчев, който печели широка международна популярност...
Галерията от имена и портрети в брошурата „Иван Вульпе – основоположникът“ приключва с блестящ певец и още по-блестящ педагог - проф. Христо Бръмбаров. Именно той може с право да се смята за продължител на „школата Вульпе“. За наша гордост ученици на Маестро Бръмбаров, всъщност възпитаници на „школата Вульпе“, има по цял свят. "Школата Вульпе" владее цялото столетие.
Излезе от печат книгата „Иван Вульпе – основоположникът“ на журналиста и музиколога Александър Абаджиев.
Книгата е посветена на 130-годишнината от рождението на изтъкнатия деец на българското оперно изкуство проф. Иван Вульпе.
Тържествено честване на 100-годишнината от първите оперни концерти, изнесени от К. Михайлов-Стоян, Богдана и Иван Вульпе и Олга Гюзелева, ще се състои на 2 юни 2007 година.
Първото честване от големия проект „Мисия Вульпе“ се състоя вече на 10 април 2007 в Софийската опера с операта „Кармен“ от Жорж Бизе.
◊ ПОВЕЧЕ ЗА КНИГАТА
С тази книга-брошура се отбелязва и 100-годишнината от концерта, съставен от оперни творби, състоял се на 2 юни 1907 г. в Народния театър в София.
Преди едно столетие в него са участвали оперните дейци Константин Михайлов-Стоян, Богдана и Иван Вульпе. От този концерт, както пише авторът А. Абаджиев, отброяваме началото на акцията, довела до създаването, година по-късно, на Българската оперна дружба, прераснала в „Софийска опера“.
„Един исторически документ е подписан на 1 август 1907 година – учредява се Българската оперна дружба, съставът на която на 18 октомври 1908 показва откъси от „Фауст“ на Гуно и „Трубадур“ на Верди, а на 5 юни 1909 г. представя „Палячи“ от Леонкавало.
От 1921 г. „Дружбата“ вече е на държавна издръжка и се наименува „Софийска народна опера“.
Книгата е разделена на части: „Иван Вульпе – основоположникът“, „Богдана Гюзелева-Вульпе“, „С името на фамилията Иван Вульпе“, „Константин Михайлов-Стоян“, „Учениците“ и др.
Поместени са близо 50 снимки – портрети на Ив. Вульпе и потомците му до ден-днешен, на неговите ученици, както и снимки, показващи самия певец и актьор в ролите, които е играл на сцената през краткия си творчески живот.
◊ КОЙ Е ИВАН ВУЛЬПЕ
Иван Вульпе (1876–1929) е основател на българската вокална школа и основоположник на първата оперна трупа „Оперната дружба“, след това „Софийска опера“. Той е и първият в България оперен бас.
Завършва Московската консерватория през 1902 година. През 1907 година, заедно със съпругата си Богдана, Иван Вульпе пристига в България и веднага се включва в подготовката на концерта, на който е съдено да стане първата стъпка от образуването на български оперен театър.
Датата е 2 юни 1907 година, а мястото е Народния театър в София. На концерта К. Михайлов-Стоян и семейство Богдана и Иван Вульпе поднасят програма от популярни оперни арии.
През годините 1909–1921 Ив. Вульпе изпълнява основният басов репертоар: Мефистофел, Иван Сусанин, Кецал в „Продадена невеста“ на Сметана, воденичарят в „Русалка“ на Дворжак. Тези и други роли го превръщат в любимец на публиката.
Иван Вульпе е и педагог, който още в първите си стъпки започва да извайва бъдещи световни звезди. Имал е своята „школа“ и своите десетки отлични ученици, прославили България по световните сцени.
◊ ШКОЛАТА ВУЛЬПЕ
Богдана Гюзелева-Вульпе е първата жена в Българската оперна дружба и първата българска композиторка. Спътничка в бурните години от живота на Иван Вульпе. Майка е на артиста Николай Вульпе, автор на интересната книга „Срещи на поколенията“. Николай е баща на диригента Иван Вульпе и на актрисата Богдана Вульпе.
От потомците на Богдана Гюзелева-Вульпе и Иван Вульпе трайна следа в музикалнато ни изкуство са оставили Николай Вульпе – първородният им син, закърмен с любов към изкуството, играл в няколко театъра. Дълги години отдава на оперетното изкуство. Написва няколко книги, сред които „Срещи на поколенията“. Той си отиде от този свят на 10 април 1987 година.
Изтъкнатият диригент Иван Вульпе е роден на 7 ноември 1930 година в семейството на Николай и Дора Вульпе. Започва своята диригентска кариера през 1954 г. като главен диригент и директор на филхармониите в Шумен, Русе и Бургас.
Гастролирал е с успех в Италия, Франция, Русия, Полша, Белгия, Югославия, Куба. Развива широка обществена дейност. Дълги години е професор в Държавната музикална академия.
Богдана Вульпе е сестра на диригента Ив. Вульпе. Завършила е ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. Работи в драматичните театри във Враца, Русе, Пловдив.
Дълги години е актриса към „Театъра на словото“ към Българската концертна дирекция и в Студиен литературен театър „Възраждане“. Широко познати са рециталите й: „Пазете се! В града има блуждаещи огньове“ по Андерсен, „Странствията на Чайлд Херолд“ от Байрон, „Гори Тилилейски“ от Елин Пелин и др.
Учениците на проф. Иван Вульпе също са заели достойно място в българското вокално изкуство, както и със своята педагогическа дейност.
Няколко имена от "школата" на Ив. Вульпе: Ана Тодорова, мецосопран, Георги Хинчев, дългогодишен солист на Софийската опера, Диана Герганова, четвърт век изпълнявала основния алтов репертоар на Софийската опера, Елена Николай, една от най-великите изпълнителки на мецосопрановия репертоар на ХХ век, както и Мария Хаджибонева, завършила класа на проф. Иван Вульпе, Петър Райчев, който печели широка международна популярност...
Галерията от имена и портрети в брошурата „Иван Вульпе – основоположникът“ приключва с блестящ певец и още по-блестящ педагог - проф. Христо Бръмбаров. Именно той може с право да се смята за продължител на „школата Вульпе“. За наша гордост ученици на Маестро Бръмбаров, всъщност възпитаници на „школата Вульпе“, има по цял свят. "Школата Вульпе" владее цялото столетие.
Автор:
Димитър Боримечков
Публикация:
21.05.2007 г. 20:44
Етикети:
Посетено:
1386
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/4003-ivan-vulype-osnovopolozhnikat