Издания / премиери

Йожен Йонеско. Въздушният пешеходец

Поредица Безкрайна проза

Йожен Йонеско. Въздушният пешеходец


◊ СЪБИТИЕТО

Йожен Йонеско - Въздушният пешеходец. Пиеси и текстове за театъра

Импровизация в Алма / Новият наемател / Жаждата и Гладът / Въздушният пешеходец / Картината и др.

Превод Огнян Стамболиев
Изд. Леге Артис, 2007

Книгата представя част от най-добрите драматургични текстове на създателя на театъра на Абсурда, както и  текстове от „Антидоти” - театрална публицистика и критика.


◊ ПОВЕЧЕ ЗА АВТОРА

Йожен Йонеско (1912-1994) е роден в Румъния в семейство на французойка и румънец. Детството си прекарва във Франция, а после завършва образованието си в Румъния и става учител по френски. През 1938 г. се установява във Франция.

През 1950 г. първата му пиеса „Плешивата певица" скандално разчупва всички норми на класическия театър, отхвърляйки изискванията за логика в декора, в действието, в психологията и езика на персонажите. В следващите му пиеси „Урокът" (1951), „Столовете" (1952), „Жертви на дълга" (1953) комизмът все така извира от осмиването на най-баналните ситуации и абсурдността на общуването. Трагизмът на следващите му пиеси е свързан с големите теми на епохата – (анти)самотата, отчуждението и незначителността на човешкото съществуване, както и със „странността на нашето битие… удивлението пред чудото на живота”. През този период се появяват шедьоврите му „Носорог" (1959) и „Кралят умира" (1962).

Последните пиеси на Йонеско са все по-подвластни на метафизиката, символността, условността на декора и действието - „Въздушният пешеходец" (1963), „Жаждата и гладът" (1966), „Игра на убийство" (1970).


◊ ДУМИ НА ПРЕВОДАЧА

Още с появата си в началото на 50-те години на миналия век странният и провокативен театър на  французина от румънски произход Йожен Йонеско (1909–1994) предизвика грандиозен скандал. Само за две десетилетия обаче той се наложи не само във Франция, но и в света,  и първата му и най-прочута пиеса „Плешивата певица” (1950), както се шегуват някои критици, „вече отдавна пее класически арии”.

У нас нормативната соцкритика го беше забранила. В СССР го обявиха за „антикомунист”, без да е бил такъв. Играеха го рядко дори в родната му страна. Всъщност Йонеско презираше както политиката, така и политиците, странеше от всяка идеология и религия. За разлика от традиционния реалистичен театър, театърът на Йонеско, наречен може би малко условно „Театър на Абсурда” (защото, както казва той: „Абсурден е и нашият свят!”), ни предлага действие без интрига, ирационалност на диалога, метафизичен поглед върху проблемите, непредвидимост и дори абстрактност на ситуациите и мястото на действието, деперсонализация на действащите лица.

В България с възторг бяха посрещнати някои от най-успешните български реализации на негови пиеси: „Плешивата певица”, „Столовете”, „Кралят умира”, „Урокът”, „Картината или Палячовщина”.

Този дързък и непристоен автор, който обича Бекет, не обича Брехт, постоянно скандализира и шокира публиката. Смехът му е смях през сълзи, защото „комичното като интуиция на Абсурдното е много по-отчайващо от трагичното. Комичното не ни предлага никакъв изход… то е отвъд отчаянието и надеждата.”

                                                                Огнян Стамболиев


◊ ДУМИ НА ЙОНЕСКО

Разговорът на литературния критик Клод Бонфоа, под надслов „Между живота и съня”, ни дава възможност да навлезем в тайните на генезиса на творчеството му, връзката и взаимопреливането на театър, литература и живот при Йонеско:

. Мисля, че театърът на абсурда не съществува. Абсурден е нашият свят. Това определение – Театър на абсурда - всъщност го измисли един английски критик, който изглежда не успя да роди нещо по-умно... аз мисля, че трябва да говорим за самите пиеси и техните послания, вместо да търсим абсурдното в тях. То е в живота. Другото няма смисъл.

. Ежедневието това е сивият покрив, под който се крие девствената хубост на света.

. Последовател на Юнг би казал, че моите пиеси са невротични, защото отразяват раздвоеността на света, разделението му на небе и земя. Наистина при мен има тежест – земя, вода, кал, а също и небе, лекота, разтваряне. Сигурно моите съчинения представят нарушаването на равновесието между небето и земята, липсата на единство, на цялост, с една дума – изразяват вид невроза.

. Шекспир е предшественик на театъра на Абсурда. Той е казал всичко, при това доста отдавна. Бекет само се опитва да го повтори. А аз дори не се опитвам: когато всичко е казано така хубаво, какво може още да се добави?

. За булевардния театър главното е да се хареса на публиката. А аз не се боя да не се харесам, да отида срещу вкуса на публиката. Всяко истинско произведение на изкуството е агресивно, иначе си остава комерсиално или е изпълнено с демагогия… Без агресия, без обновление в изкуството няма движение, няма живот. Да, новото е винаги агресия! Обикновените театри са за обикновените хора, да ги забавляват.

. Въображението не е бягство във фантазията. Да проявяваш въображението си, означава да създаваш, да строиш, да твориш нови светове... И да преобразяваш и нашия свят. Светът не се преустройва, той се строи наново...

. Киното също има едно преимущество, при това много голямо, пред театъра – всемогъществото на камерата. Там зрителите се сливат в едно цяло, като при това остават сами със себе си. А в театъра те се сливат, защото той всъщност е един колективен празник.

. „Абсурд” обозначава неразбирането на някои неща, на законите на света. Той се ражда от конфликта на моята воля със световната воля, а също и от конфликта със себе си, от стълкновението между противоречивите желания и подбуди. Аз едновременно искам и да живея, и да умра, или по-точно нося у себе си порива „към смъртта” и „към живота”. Ерос и Танатос, любов и ненавист, разрушение и любов – съгласете се, противоречие достатъчно сериозно, за да предизвика у човека усещането за „абсурд”.

. Какво е това театър? Разгръщане на конфликти? Възможно е. Но епичният театър е не само разгръщане на конфликти, а днес искат театърът да бъде епичен. Нима театърът е само конфликт? Футболният мач е също конфликт, но това не е театър. Това е просто едно зрелище, подобно на коридата, доста елементарно, където също има конфликт. А театърът може да съществува и без конфликт... В театъра е възможно всичко. На сцената може да се покаже една дълга история или просто човек, който влиза, седи, ходи, оглежда се. Може да се показват разни светлинни ефекти, декори, елементи от декори, силуети, зверове, аксесоари... Може да се показва дори празна сцена. И всичко това е театър. Театърът – това е всичко, което се показва на сцената. Това е най-простото определение, най-малко точното и в същото време най-мъглявото... затова е трудно да се опровергае. Ние, все пак, знаем какво е театър, иначе не бихме могли да говорим за него. Сигурно може да се определи като архитектура в движение, като жива конструкция, динамична, изпълнена с вътрешни антагонизми. И ако се върна към онова, което правя, бих казал, че за мен главното в театъра е да покажа необичайното, странното, чудовищното. Нещо страшно трябва постепенно да преминава през развитието не на действието, а на състоянията на героите. Театърът е редуване на състояния и ситуации с нарастваща смислова тежест.
Йожен Йонеско


◊ ПОМАГАЛО ЗА ЧЕТЯЩИ

Поръчайте си сборникът с пиеси на Йонеско "Въздушният пешеходец" от Книжарница LiterNet!
Автор: Mетоди Захариев
19.05.2007 г. 15:14
Посетено: 1069
Етикети: Йонеско
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/3998-yozhen-yonesko-vazdushniyat-peshehodets