Издания / премиери

"Аз, Натанаел / Обидата" от Натали Стивънс

Премиера в Хеликон

"Аз, Натанаел / Обидата" от Натали Стивънс


◊ СЪБИТИЕТО

Издателство „Парадокс”, с любезното съдействие на Канадския съвет по изкуствата, има удоволствието да ви покани на
премиерата на българското издание на книгата "Аз, Натанаел / Обидата" от Натали Стивънс.

Представянето ще се състои на 22.05.2007, вторник, от 18.00 ч. в Книжарница „Хеликон - Витоша” на бул. „Патриарх Евтимий” № 68.

Специален гост на събитието ще бъде самата авторка.


◊ ЗА АВТОРА

Натали Стивънс е канадска поетеса и преводачка. Живяла е в Канада, Франция и САЩ. Понастоящем преподава в Школата към Чикагския институт по изкуствата. Творчеството й е двуезично – на английски и френски. Преводаческата й дейност също е свързана с преводи на художествена литература от и на тези два езика.

Сред по-популярните й сбирки с авторски творби са "Аз, Натанаел" (2003), "Град от хартия" (2003), "Обидата" (2004), "ЪНДЪРГРАУНД" (1999), "Колет, чуваш ли ме?" (1997) и др., както и многобройни публикации в поетични антологии и литературни списания.

Творчеството й е превеждано на испански, португалски, баски и словенски. Тя сама превежда книгата си "Аз, Натанаел" от френски на английски.

Настоящото издание представя за пръв път пред българската публика младата канадска авторка. То обединява две нейни книги: "Аз, Натанаел", изследваща граматиката на плътското желание, и "Обидата", нетрадиционна трактовка на вечната история за скитника евреин. Преводът е дело на Магдалена Куцарова-Леви.

В своето творчество Натали Стивънс изследва границите: между мъжко и женско, между английски и френски език, между поезия и проза, превод и оригинал, Стария и Новия свят. Нестандартната й поезия в проза, намираща се отвъд жанровите определения, рисува нейното задъхано и понякога шокиращо търсене на собствената идентичност. Отвъд повърхностната скандалност на темите – бисексуалност, неутолимо плътско желание и травмата на еврейския произход – се крие нещо по-дълбоко и изстрадано, което не оставя читателя безразличен. То е откриването на собственото „аз” чрез назоваването на желанието и чрез вглъбеното и откровено до болка вслушване в тялото. Езикът е битието на човека в люшкането му между екзистенциалната самота, на която е обречен, и пълното отдаване, към което се стреми. Затова езикът на своеобразните поетични миниатюри на Натали Стивънс е рязък, но и проникващ надълбоко, чак до корените на човешката душа.


◊ ЗА КНИГАТА

„Никога не би ми хрумнала идеята да включа тези два текста в една книга. Да им уредя среща – като толкова други: неочаквана, плодотворна, неотвратима. Ако единият текст („Аз, Натанаел”) упорито отстоява съществуването си, другият („Обидата”) безмълвно се заличава. Сега съм принудена да отбележа, че желанието, което ги води, което ги отвежда, е излязло от същата брънка на тялото, податливо на съпоставки с конструкциите – архитектурни, социални, исторически, лингвистични, сексуални – които го съграждат, разграждат, доизграждат.”
(из предговора на Н. Стивънс към българското издание)

„Според Натали езикът – такъв, какъвто излиза от главата й в процеса на писане – е неотменна част от тялото, което на свой ред е неотменна част от писането, което пък повдига въпроса за етиката в литературата.”
(Магдалена Куцарова-Леви, преводач на българското издание)

„Да обичаш на живо е да живееш наново. Но не си прави труда да записваш каквито и да било идеи. Пази се от горещината, която се излъчва от белия лист. Всичко е за казване, докато нищо не е казано. Най-вече не се страхувай да се омърсиш. Любовта измива тялото от съвършенството му.”
(из „Аз, Натанаел”)

Автор: Йордан Ефтимов
18.05.2007 г. 12:44
Посетено: 307
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/3997-az-natanael-obidata-ot-natali-stivans