Списание "Философски алтернативи", бр. 3/2024

◊ СЪДЪРЖАНИЕ

Списание "Философски алтернативи", бр. 3/2024

https://doi.org/10.58945/GOLI1741

Тема на броя: Философски трансверсали
Водещ: Кристиян Енчев

Настоящият брой се издава с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“ при МОН

Философски аспекти на научното познание

· Ангел С. Стефанов – Идеята за допълнителност в научното познание като стил на мислене
· Plamen Damyanov – Space, Matter and Motion

Логика – интерпретации и перспективи

· Доротея Ангелова – Размитата логика в изкуствения интелект – философски основания и области на приложение
· Елена Цветкова – Обработване на степени в скаларните импликатури
· Росен Люцканов – Агрегиране на убеждения и търсене на консенсус: логика на разногласието

Литературни и митологично-религиозни перспективи във философията

· Marco Crosa – On Gods, Heroes and Men. A Comparison of Tolstoy and Vico's Philosophies of History
· Нина Димитрова – Ницше и християнството в български прочит (първата половина на ХХ век)
· Силвия Минева – От епос към етос с Хезиод: между митологията и моралистиката

Философски дебюти

· Yuliy Yuliev – Political Extremism and Its Implications: An Inquiry into Violence, Struggle, and Self-Sacrifice

300 години от рождението на Имануел Кант

· Николай Михайлов – Имануел Кант за свободата като морална категория

Брой 3/2024 на списание Философски алтернативи – Философски трансверсали – съчетава привидно несъчетаеми дискурсивни полета. При картографското мащабиране съществува т.нар. трансверсален (напречен) мащаб, който служи за по-точни измервания при специализирани карти. Като метафора философските трансверсали са „напречни о̀си“, свързващи отделени един от друг философски „сектори“. В броя са обособени пет заглавия на блокове: философски аспекти на научно познание; логика – интерпретации и перспективи; литературни и митологично-религиозни перспективи във философията; философски дебюти; 300 години от рождението на Имануел Кант. Една от трансверсалните линии пресича научния и митологично-религиозния дискурс: прокарването на ясни граници на познанието сторва място, според Кант, на вярата. Един особен сектор е логиката; например размитите логики могат да намерят приложение в изкуствения интелект, въпросът е обаче доколко живият контекстуален опит на човека е сводим или несводим до изчислителни процедури. Отново на дневен ред е моралната свобода, присъща единствено на човека. Нейното игнориране може лесно да доведе до политически екстремизъм и приписването му като черта на човешката природа.

В статията на Ангел Стефанов принципът на комплементарността, повдигнат от Нилс Бор като ядро на Копенхагенската интерпретация на квантовата теория, както и принципът на еквивалентността на пространствените геометрии, повдигнат от Ханс Райхенбах, са критично обсъждани като епистемологични подходи за постигане на теоретични представяния на сложни обекти на изследване, които стоят далеч от обикновения човешки опит. Ключово понятие, посредством което двата подхода са идентифицирани като сходни, е „стил на мислене“. В статията само мимоходом е намекнато, че относно сложни обекти на изследване, за които са в сила комплементарни, но неприложими едновременно подходи, подлежат на некласическо теоретично конструиране, с което „феноменалните сюрпризи“ биват снети в обхващащ ги теоретичен конструкт. На друго място Стефанов подробно е разгледал как това е възможно чрез въведения от него концепт „способност за теории“ – това е една засилена в своята конструктивна мощ способност за съдене, а основанията за това Стефанов намира в Кантовата критическа метафизика, по-специално в Третата Критика.

В статията на Пламен Дамянов се разглежда движението на обектите в „пространството“ предвид идеята за запазване и натрупване на промени във времето. В текста въпросният възглед е съпоставен с идеите на Нютон, Лайбниц и Айнщайн за движението, пространството и времето. Направена и илюстрация, представяща движението на два обекта по права линия, както и някои зависимости, свързани с него. Дамянов разглежда вярата като неразделна част от науката – това е един проблематичен ход, с който обаче излизат на дневен ред и въпроси от рода на това с какъв акт (и дали това е акт от рода на вярата) биват утвърждавани теоретични конструкти в полето на метафизиката. Ако това бъде обърнато към Кант, изниква въпросът: При какви условия са възможни условията за възможност на опита? Това, разбира се, вече е извън проблемното поле на предложения тук текст на Дамянов.

В статията на Доротея Ангелова се обсъжда и анализира от философско-логическа и методологическа гледна точка значението на размитата логика и теорията на размитите множества в изкуствения интелект (AI). Обсъжда се дали и доколко те имат капацитета да допринесат за реализирането на основните цели на изкуствения интелект. В тази връзка са представени някои от основните им области на приложение в споменатата сфера.

В своята статия Елена Цветкова представя преглед на идеята на Грайс за импликатури с фокус върху интерпретацията на количествените (скаларни) импликации. Обработката на импликатура в случай на скаларни импликатури се основава на автоматично разбиране на изрази, които са част от лингвистична скала. Такива лингвистични скали са поредици от термини, където използването на по-силния термин предполага по-слабия или използването на по-слабия термин предполага отричане на по-силния. С примери, които потвърждават езиковата интуиция на членовете на дадена езикова общност, се илюстрира, че в рамките на тези скали значението на изразите се използва с различна степен на сила в зависимост от значението на говорещия.

Статията на Росен Люцканов обсъжда историята на развитието на различни логически формализми, изрично моделирайки ситуации, в които е налице несъгласие. Тя е структурирана по следния начин: (§1) начертава разграничението между две основни традиции в логиката, които имат различно отношение към несъгласието; (§2) представя дискусионната логика на Яшковски и нейните недостатъци; (§3) развива доктриналния парадокс в теорията за социалния избор. След това стига до (§4) вероятностния модел на Лерер-Уагнър; (§5) моделът на ограниченото доверие на Хегзелман и Краузе и (§6) базираният на агент модел на Дувен и Риглер. Целта на статията е да покаже, че развитието на тези формализми повдига много въпроси, които все още не са решени по адекватен начин.

В своята статия Марко Кроса констатира, че в края на „Война и мир“ думи като Бог, герои и хора започват да изпълват страниците и за него това припомня езика на един останал задълго в забвение философ: Джамбатиста Вико. Общата терминология е само отправна точка за сравнение между двамата толкова далечни по време, контекст, интереси, живот и стил автори. Започвайки от техните общи черти, статията дава насоки за техните неизбежни различия и възможно развитие на някои от основните им понятия. Неуловимото и неопределеното са иманентни характеристики на начина, по който пише Толстой, съгласно Кроса, а това е предпоставка в хода на четене да се появят понятия, сблъскващи читателя със „сложно мислене“.

Статията на Нина Димитрова е опит да се проследи рецепцията на един специфичен аспект от идеите на Ницше в българското културно пространство – отношението му към християнството и по-конкретно диференцираното му отношение към личността на Иисус и към личността на апостол Павел, т.е. към преподаването и към институцията. Изследването е мотивирано и от актуалния интерес към значението на делото на апостол Павел от страна на видни съвременни философи.

Целта на статията на Силвия Минева е да представи ролята и значението на поезията на Хезиод за формирането и развитието на нравствения канон и нравствено-философската мисъл на древна Гърция. За тази цел текстът проследява и анализира различни биографични сведения, коментари и оценки за живота и творчеството на Хезиод. Специално внимание е отделено на употребите и значенията на световния етос от Омир и Хезиод и тяхната еволюция под влиянието на моралните максими на Хезиод (гноми) в „Светове и дни“. Основният извод е, че индивидуализираният, систематичен и рационален прочит на архаичните митове от Хезиод е изиграл решаваща роля за прехода от мит към логос и формирането на морално-философските възгледи на древна Гърция за щастливия живот, добрия човек и идеалното състояние.

Проучвателският текст на Юлий Юлиев използва заключенията на английския писател Джордж Оруел за човешките склонности към борба и саможертва, представени в неговата критика на „Моята борба“, за да изследва сложната същност на политическия екстремизъм. Изследването съчетава теоретичната рамка с разглеждането на съвременните тенденции към екстремизъм в политическата система на САЩ, за да провери валидността на идеите на Оруел. Анализът води до заключението: твърденията на Джордж Оруел, че привлекателността на политическия екстремизъм се корени в човешката природа, са все още приложими в съвременните демократични общества.

Статията на Николай Михайлов е посветена на 300-годишнината от рождението на великия немски мислител и философ Имануел Кант и анализира неговите концепции за моралната категория свобода. Въз основа на преглед и анализ на идеите на философа в трите „критики” и други негови трудове се прави опит да се определи спецификата на Кантовото разбиране за моралната свобода, както и да се открият връзките, които то прави с някои съвременни измерения на проблема. Разгледани са и коментари на български и чуждестранни философи по съответната тема, които обогатяват съществуващите знания по проблема. Заключенията се отнасят до трайното значение на кантианските идеи за съвременните представи за свобода, публичност, независимост и значението на истината.

* * *

Разнородността на съдържанието на броя може да се чете трансверсално: връзките между проблемните полета на различните текстове не биха били тривиални, ако се схване възможността за „потенциализиране на потенции“, което протича във всеки отделен хоризонт и може да бъде активирано по такъв начин, че безкрайното многообразие от опитни данни да встъпи във възможности за свързвания – непредзададени, но всеки път осъществявайки необходимост, която се случва без необходимост. Колкото повече трансверсалност, толкова повече възможности за философски метаморфози и толкова повече продуктивни отклонения от границите на езика.

Доц. д-р Кристиян Енчев