Издания / премиери

Непрочетено: Явлението Димитър Воев

31 май 2024 г., 18.00 ч., Книжарница и галерия „НБУ в ЦЕНТЪРа“

Непрочетено: Явлението Димитър Воев

◊ ПОКАНА

Книжарница и галерия „НБУ в ЦЕНТЪРа“ отправя покана за участие в разговор за инициативите на издателство „Парадокс“ да осветли „недопрочетеното“ наследство на необикновения творец Димитър Воев на 31 май 2024 г. от 18.00 ч. на ул. „Георги С. Раковски“ 191Б.

Водещи са Доротея Монова, издателство „Парадокс“ и доц. д-р Йордан Ефтимов, департамент „Нова българистика“ в Нов български университет. Участва екип на издателство „Парадокс“ за издаване на сборника с творби на Димитър Воев „Непрочетено“ (2021 г.) и д-р Петър Канев – автор на книгата „Явлението Димитър Воев. Преображение на края на света“, която предстои да бъде публикувана от „Парадокс“ през 2024 г. със съдействието на Национален фонд Култура.

На 21 май 2024 г. се навършват 59 години от рождението на Димитър Воев. А на 30 май 2024 година се навършват 37 години от написването на „програмната“ му поема „Нова генерация завинаги“ – своеобразен вододел - преход към последвалото му зашеметяващо творчество в пътя му към преображение в явление, влязло непоканено в „културния храм“ още приживе – и особено: „отвъд смъртта“.

В страниците на сборника „Непрочетено“ читателят има възможност да се потопи в неподражаемия поетичен свят на един от най-ярките представители на „алтернативната култура“ в България. А алтернативата, която Димитър Воев въплъщава в творчеството и в наглед краткия си живот вече е преминала „теста на времето“ и не престава да е все актуална и след края на ХХ век, може би и защото в същината си е „отвъд времето“.  Тя отстоява:

  •           болезнената истинност като алтернатива на лъжата;
  •           радикалната честност като алтернатива на лицемерието и на аморализма;
  •          развихреното без граници въображение като алтернатива на скудоумието;
  •           личната позиция като алтернатива на стадната;
  •          личните сънища (мечти и кошмари) като алтернатива на „парниковия живот“;
  •           саркастичният до абсурд хумор като алтернатива на „глупостта на трон“;
  •           страданието в душата като алтернатива на бездушието и бездуховността.

Обратно на повърхностните мнения, Димитър Воев не е и никога не се е стремил да бъде „субкултурен творец“. Културната алтернатива, която той отстоява и представлява – това е самата Културност като алтернатива на простащината. Макар и свързван с легендарни скандали и „неформал“, със съзряването си той се стреми да постигне все по-„сериозно“ класическо съвършенство в изкуството си и колкото може по-голяма публичност в изявите си – концерти, фестивали, интервюта, звукозапис в „Балкантон“, видеоклипове по телевизията. Вододелът на промяната в стремежите му към себеизява е и директно заявен на 30 май 1987 г. в „програмната“ му поема „Нова генерация завинаги“: целта е „да влезе в културния храм“; и при това да влезе там не сам.

,,Толкова дълго чаках,
пет, шест столетия.
Идвам с вас.

Ръцете си подайте всички!
Коленичили, прави, вървящи,
плачещи, истински, летящи.
Всички заедно да направим
един Голям,
който да влезе в културния храм.

И така, хванали заедно ръцете си,
започваме да вием
като стадо хиени,
които останаха:
Винаги!
Винаги!“

Димитър Воев

Целта на събитието „Непрочетено: явлението Димитър Воев“ е да насочи вниманието върху „непознати“ и „недопризнати“ измерения на един значим и уникален творец на символи, превърнал се и сам в символ „отвъд времето си“ и в културно явление от най-новата българска история.

 

Автор:
Център за книгата
Публикация:
29.05.2024 г. 16:14
Посетено:
122
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/39269-neprocheteno-yavlenieto-dimitar-voev