Издания / премиери

"За частица от небе" – премиера на новата стихосбирка на Антоанета Караиванова-Павлова

16 май 2024 г., 18:30 часа, Голяма конферентна зала - Дом на културата "Борис Христов" Пловдив

"За частица от небе" – премиера на новата стихосбирка на Антоанета Караиванова-Павлова

◊ ПОКАНА

Издателство "Библиотека България"
и
Дом на културата "Борис Христов", Пловдив
Дружество на писателите, Пловдив
Читалище "Възраждане", Пловдив

п р е д с т а в я т

"За частица от небе"– премиера на новата стихосбирка на Антоанета Караиванова-Павлова

16 май 2024 г., четвъртък
Начало: 18:30 часа
Голяма конферентна зала
Дом на културата "Борис Христов",
ул. "Гладстон" 15, Пловдив

 

Заповядайте на официалната премиера на новата стихосбирка на Антоанета Караиванова-Павлова, един от най-ярките поетични гласове на Пловдив. Думи за книгата ще споделят нейният редактор – поетесата Камелия Кондова, и издателят – Ива Спиридонова. Ще чуем актьорска интерпретация на стиховете на Антоанета, подготвена от актьорите от Драматичен театър Пловдив, Мария Генчева и Петър Тосков, а за музикалната атмосфера на събитието ще се погрижи Йоана Тихолова. Специални гости на събитието ще бъдат представители на Дружество на писателите, Пловдив, за да изразят творческата си подкрепа към поезията на Антоанета Караиванова-Павлова.

Със специалното участие на:
Мария Генчева, актьорска интерпретация
Петър Тосков, актьорска интерпретация
Йоана Тихолова, китара
и
Камелия Кондова, редактор
Ива Спиридонова, издател

~~~

За частица читава поезия бих…, е, все пак съм пацифист, не бих убила, разбира се, но бих почерпила всички наоколо. Такъв порив ми причини ръкописът „За частица от небе“ на Антоанета Караиванова-Павлова. Сега, скъпи читателю, този ръкопис е чудесна поетична книга и малко ти завиждам, че ти предстои неподправения първи прочит, аз вече го изживях и сега ми е повече от удовлетворено, че съм съучастник в появата на тази книга. Няма да разказвам за работата ни с Тони, технически неща се оправят в движение направо, но няма кой да прелее поезия в нечия глава или душа, ако човекът не се е родил с нея. Все едно кога за първи път Антоанета е посегнала към белия лист, направила го е даже преди да напише първата строфа. Направила го е с очите и с душата на поет. Защото е забелязала и красивото, но и грозното, сладкото, но и горчивото, истината, но и лъжата. Затова сега има какво да ни „разкаже“ – от своя поетичен свят, от представите си за добро и зло, от жаждата си за по-човечен свят. Неслучайно е това заглавие! На везните на битовизмите от една страна и ефирната уж частица небе – от другата, „натежава“ небето. Не като градоносни облаци, а като онова спасително синьо, което надскача нуждите на стомаха и храни душата. Ще бъда много смела да доплувам
до пристан сред сърцето, храм в душите. Това е цитат от първото стихотворение в книгата, а след като, скъпи читателю, прочетеш и последното, ще се превърнеш в този, жадуван от поета, пристан. Защото е справедливо смелостта да се възнаграждава. Камелия Кондова, редактор

~~~

Какво е да се разкажеш пред съненото лятно огледало? Ако мечтите ти живеят нависоко, то ти си и небе, и пристан, и храм, а радостта е крилете на душата. Учиш се да летиш, защото си листо в ласката на вятъра, макар в разлистената ти следа винаги да наднича доза настроение за бури. Каквото и да се е случило, изправяш ръст, понеже способност е на всеки с право на небе да бъде синева. Такава изповед не е просто лирика, а послание към живота, напомнящо молитва пред изгрев. Спаска Попова

~~~

В най-добрите си стихове Антоанета Караиванова-Павлова постига това, което е сърце на поезията – уловения и спасен чрез рисуващи думи миг. „Светулка“, „Черните делфини“, „Палто за пейката“, „Черешова задушница“, „Манастирът „Седемте престола“, „Влакът“, „Коледна звезда“ са стихотворения, които деликатно ни казват защо има смисъл да се пише поезия и защо продължава да се пише. Антон Баев

~~~

Антоанета Караиванова-Павлова е талантлива поетеса със свой поетичен почерк, запомнящи се метафорични образи, чувства и нравствени послания. Авторката ни убеждава, че в литературата няма лични теми – всеки носи общото бреме на времето, в което живее, понесъл изгрева на раменете. Лирическите ѝ стихове докосват сърцето на читателя, защото са искрена изповед за един изстрадан път. Вярвам, че поетесата Антоанета Караиванова-Павлова ще продължи да преоткрива самобитния си поетичен свят, в който се оглежда самата тя – разлистена до истина. Иван Д. Христов

~~~

Антоанета Караиванова-Павлова отдавна е утвърдено име в онова пловдивско литературно общество, което е пълноценна част от процесите в съвременната българска лирика. Стиховете на тази все още млада, но с вече стабилно авторско присъствие поетеса съчетават съвременно мислене, овладян усет за строителство на стиха и образност, отличаваща се с яснота и дълбочина на внушенията. Стихосбирката „За частица от небе“ съдържа текстове, които изследват и изобразяват трансформациите на обществени идеи в интимни радости и тревоги. Авторката с лекота се освобождава от ограниченията на схеми и традиционна семантика, наслагани в колективния литературен опит от последните три-четири десетилетия. В творбите ѝ личи стремеж да се изпълнят с нови значения отворените полета на все още модерно преживявания скепсис. Тематично стихотворенията следват линиите на различни и често неочаквани взаимодействия между индивидуалното битие и външния свят, който трябва да бъде осмислен и облагороден. Елена Диварова

~~~

 

СТИХОТВОРЕНИЕ С ХРИЛЕ

Но ако пише стихове, той непременно ще остави
една сълза в очите или драскотина в паметта ви…
Борис Христов

През тази нощ една звезда не спи
и сякаш, че е фар на небосвода.
Как ме привличат звездните лъчи!
И шепотът ѝ звезден как ме води!

Ще бъда много смела да доплувам
до пристан сред сърцето, храм в душите.
До белега, че всъщност съществувам
за драскотина в паметта, сълза в очите.

 

РЕЦИТАЛ С ЧАСОВНИКОВ МЕХАНИЗЪМ

Е, аз се осмелих да се разкажа
пред съненото лятно огледало.
Пред стъпките, изстиващи по плажа.
Разкъсвана от рими, ала цяла.

Когато всичко се купува и продава
и всеки взломно прекроява другия.
Когато след покрусата остава
непредсказуем мрак и стреля в упор.

Тогава съм вълна̀, достигаща небето.
И сол, и захар, троскот, но и цвете,
усмивка в раната, и котва, и агнец,
човек, понесъл изгрева на раменете.

Възможно е! Кодирано е словото.
И любовта не е молитва, а Месия.
Заплуват ли надежда, прошка, зов,
морето с жадни устни ще ги пие.

Часовникът на злото може да се спре,
стрелките могат наобратно да затичат!
Все някой иска за доброто да чете…
Виж, рибите солени думи сричат!

 

БЕЗ УПОЙКА

Оставям отпечатък – още крехък,
сред дните – минали и настоящи.
И виждам бъдещето, ала в чужда дреха –
как моите тъги на път изпраща.

Но аз живея, плахо преоткривам
гласа на съвестта си и го следвам.
Понякога – с енергия за трима.
Понякога – със въздух за последно.

Търпение, мечти, любов насъщна.
И вярно постоянство за подкрепа.
Увереност, че истината връща
очите на всемира и за слепите.

Удържам се по стръмните пътеки,
изграждам брод (Не бива да го няма!)
между света на облаците леки
и пропастта на всяка лична драма.

Защото ми е важно, страшно важно
в една от всички земни обиколки
идеята на онзи плач при раждане
да преоткрия. Този път без болка.

 

Автор:
Издателство „Библиотека България”
Публикация:
15.05.2024 г. 15:39
Посетено:
256
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/39155-za-chastitsa-ot-nebe-premiera-na-novata-stihosbirka-na-antoaneta-karaivanova-pavlova