Представяне на книгата „Сокаи“ от Светослав Петров – най-новото изследване в етнологията за женското невестинско забраждане

◊ ПОКАНА

На 26 март 2024 г., от 18:30 ч., в зала 19 на Института за етнология и фолклористика с етнографски музей – БАН (ул. „Московска“ 6А) ще бъде представена книгата „Сокаи“ – най-новото изследване, посветено на женското невестинско забраждане „сокай“, носено в Търновско, Габровско и Ловешко до средата на XIX век. Негов автор е етнологът Светослав Петров. На събитието той ще демонстрира как се поставят трите разновидности на сокая – търновски, габровски и ловешки.

Книгата ще бъде представена от гл. ас. д-р Иглика Мишкова, зам.-директор на ИЕФЕМ – БАН.

Светослав Петров е роден през 1990 г. в Елена, първоначално учи в родния си град, после в Ловешката езикова гимназия, висше образование завършва във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ – специалност „Етнология“. Понастоящем е главен уредник на Музея на Възраждането „Иларион Макариополски“ в Елена, а интересите му са насочени основно към материалната култура на българите и по-конкретно към тяхното облекло и видовете невестински забраждания.

Книгата „Сокаи“ прави преглед на изследванията върху този тип накити до момента. Включени са спомени на реални носителки на забраждането, записани от изследователи в началото на XX в.; разгледани са ценни архивни материали, някои от които се публикуват за първи път – снимки, картини, стенописи. Любопитен и слабо познат факт е, че зад шегата „Дъската ти хлопа“ стои именно сокаят и неговата основа от букова дъска.

Употребата на сокайното забраждане се свързва с етнографската група на балканджиите, населяващи северните склонове на Централна Стара Планина и Предбалкана, и е в пряка връзка с местообитанието и народната им носия. Елемент от нея е невестинското забраждане „сокай“, което има три разновидности – търновски (килифаревски) – носен в планинските селища южно от Велико Търново; габровски – разпространен около Габрово, Трявна и Дряново, и ловешки – разновидност на габровския.

Интересно е да се отбележи, че последното публикувано изследване за сокаите е от 1976 г. За периода от тогава до сега са достъпни много нови материали – снимки, дигитализирани архивни колекции и използването им прави настоящото изследване много пълно и изчерпателно. Ценен принос на изследването е неговата практическа част, в която авторът дава насоки за правилното и точно реконструиране на сокаите. Той изработва възстановки на старинни забраждания от близо 12 години по модел на запазени автентични сокаи.

Изданието се разпространява със съдействието на Фондация „Phoenix Perpeticum“.