Премиера на книгата „Булгарите“ от арх. Слави Дончев

◊ ПОКАНА

Премиера на книгата „Булгарите“ от арх. Слави Дончев

Асоциация на офицерите от резерва „Атлантик“ и издателство „Изток-Запад“ ви канят на премиерата на книгата „Булгарите“ от арх. Слави Дончев.

Книгата ще бъде представена от режисьора Николай Акимов, който ще ни разкаже за живота и творчеството на автора. На срещата ще имаме мъзможност да видим и част от филма „За Свети Методий, глаголицата, кирилицата и българската азбука“.

Заповядайте на 14 март (четвъртък) от 18.00 ч. в Централен военен клуб, зала 1, бул. „Цар Освободител“ 7, София.

За „Булгарите“, арх. Слави Дончев

„Булгарите“ е дългогодишно изследване на арх. Слави Дончев за булгарите, тяхната прародина, предистория, материална и духовна култура и традиции. По време на своите пътувания Слави Дончев донася много артефакти, които изследва в продължение на десетилетия.

Ще посетите Азия и Европа, ще надникнете и в Америка – континенти, свързани преди около 12 000 години през Берингия със съвременна Якутия, известна като зона на Сибирско-Американската палеоарктическа култура.

В Централна Азия сред животновъдите коневъди живеят и булгари. Като част от хунската държава до и след 209 г. пр. Хр. те са хунобулгари. След появата на западните хуни в Европа в техните обединения участват и булгари или „хунобългари“. Като такива те се появяват заедно и с други пришълци славяни, в земите на траките – тук всички тях след 681 г. наричаме старобългари. За различаване ще приемем: старобългари-булгари, старобългари-славяни и старобългари-траки. Името българи запазваме само за границите на Балканския полуостров след създаването на Първата българска държава. ~ Николай Акимов

За арх. Слави Дончев

Арх. Слави Дончев е роден през 1922 г. в София. Завършва Втора софийска мъжка гимназия. Участва в първата фаза на Отечествената война, стига до Сърбия, кавалер на орден за храброст. Работи в проектантски организации, най-дълго в „Хранпроект“. Повече от две години работи в Улан Батор, Монголия. Посещава Китай през 1965 г. по повод проучване на големия парк в Забранения град на Пекин, тъй като е проектирал подобен парк в монголската столица. Проучва и други паметници и колекции. Там прави първите си открития за близостта на местната и българската култура. От 1970 до 1975 г. е в НИПК и отговаря за консервационно-възстановителните работи по историко-археологическите резервати в Плиска и Преслав. От 1975 г. продължава работата си в Комитета по културата в проблемната група по прабългаристика. Пенсионира се през 1983 г. Автор е на книгите „Мадарският конник“, „Прабългарският календар и материалната култура на старобългарите“, „Писмеността на прабългарите и славянската азбука“, „Култура и изкуство на Монголия и Централна Азия“, „Българските мартеници, произход и значение“, „Прабългарският календар – най-древният?“, „Космологически представи и астрономически познания, отразени в старобългарската архитектура“.