Атила Бартиш: „Краят“ | Представяне на книга с участието на автора и преводачката

◊ ПОКАНА

Атила Бартиш: „Краят“ | Представяне на книга с участието на автора и преводачката

Дата: 8 Февруари
Час: 19:00
Място: Институт Лист София

Модератор: Надежда Московска

С участието на автора Атила Бартиш, преводачката Даниела Тошмакова и актьора Георги Златарев.

Атила Бартиш е роден през 1968 г. в Търгу Муреш (Румъния). През 1984 г. семейството е лишено от румънско гражданство и се преселва в Будапеща.

Автор е на „Разходката“ (роман, 1995, 2001), „Синкави пари“ (новели, 1998), „Покоят“ (роман, 2001, издаден и на български език в превод на Мартин Христов), „Лазарови апокрифи“ (2005) и др. Книгите му са преведени на много езици. Последният му голям роман „Краят“ (2015) досега е издаден в Англия, Франция, Германия, Румъния, Македония. Постановка по романа се играе с голям успех в Театър „Радноти“, Будапеща от март 2023 г.

Емблематично призвание на Атила Бартиш е и фотографията. Негови фотоси се излагат в престижни галерии в Унгария и чужбина. Фотографските му книги и албуми се приемат с интерес от публиката. Атила Бартиш многократно е награждаван с най-престижни отличия: литературната награда „Атила Йожеф“ (2005), Рицарски орден за заслуги на Република Унгария (2006) и други. От 2017 г. е член на Академията за литература и изкуство „Сечени“.

„Краят“ Един роман на необикновените човешки съдби, на екстремните чувства, неподправената до грубост откровеност, горещата еротика, ярките характери, дръзкото поведение, кипящите страсти, роман на крайностите и предизвикателствата. През фотоувеличителя на фотографа.

В първата част главният герой Андраш Сабад разказва историята на своя живот от периода на юношеската си възраст до ранните му тридесет години. Това е историята на един юноша, който става свидетел на това как баща му се превръща в изкупителна жертва на събитията от 1956 година и бива осъден на три години затвор, как майка му постепенно гасне под бремето на отговорности, несигурност и страх, от библиотекарка е принудена да заработва за прехраната в шивашки цех, и когато най-сетне бащата е освободен и се завръща у дома в съществуващия само във въображението на разказвача градец, Мейвар, я сварват двамата със сина си, издъхнала на символичното за семейството пиано Бьозендорфер.

Историята в романа започва през есента на 1960 г., годината, когато бащата на разказвача е освободен от затвора, и след смъртта на майката те двамата се преместват от Мейвар в Будапеща. Оттук насетне се занизват преживелиците на възмъжаващия младеж, първата му любовна авантюра, първото му близко, съдържателно и едновременно необичайно приятелство с графинята Ева Сендреи, първите емоционални трусове между баща и син, явили се, за да наместят постепенно техните отношения, да запълнят празнотата на недоизказаното, на въпросите, на които не може да бъде отговорено. Вплитат се няколко наглед незначителни любовни афери, но всяка една от тях е пропита с бича на страстите, със сексуална еротика, емоционално напрежение и носи печата на инстинктивното желание на младия мъж да анализира онова, което му се случва.

Втората част на романа разказва за изпитанията и терзанията на една голяма любов. Изпълнена с огнена страст, взривни импулси, силно еротично привличане, като някакво възмездие за две влюбени, но отчаяни, по своему самотни, страдащи душѝ. Диалозите са силно импулсивни, понякога груби, откровено цинични. (Даниела Тошмакова)

Даниела Тошмакова e родена през 1955 г. в град Плевен. Завършва унгарска и английска филология в Будапещенския университет „Лоранд Йотвьош”. Работи като сътрудник в ЦИНТИ и в Унгарския културен институт в София. От средата на 90-те години се установява да живее в Будапеща, където се изявява като преводач с унгарски и английски език и организатор на международни културни прояви. Автор е на стихосбирка. Превежда поезия и проза от унгарски език, както и научна литература. Сред по-важните й преводи са: романът „Епепе” от Ференц Каринти, VS от Жужа Раковски, "Малки домашни истории" от Шандор Жигмонд Пап (съпреводач), разкази от Карой Сакони, стихове от Дежьо Костолани, Янош Пилински, участва с преводи в антологиите „Унгарска поезия - ХХ век”, „Аве , Ева! Унгарска любовна лирика”, „Сирак на звезди” от Йожеф Уташи и др., както и в „Панорама на унгарската литература” (I-II част). Редактор на книгите „Приход-разход“ (Анна Йокаи), „Савел“ (Миклош Месьой), „Аквариум“ (Зита Ижо), „Кладата“ (Дьорд Драгоман). Автор на българо-унгарски разговорник.

...................

Институт Лист София

8 февруари, четвъртък, 19.00 ч.

Заповядайте преди премиерата на откриването на изложбата илюстрации на студенти от НБУ. Творбите им са вдъхновени от романа на Атила Бартиш "Краят".

-----------
Институт Лист
Унгарски културен институт София