Премиера на книгите, посветени на Иван Черкелов

◊ ПОКАНА

Заповядайте на представянето на книгите „Иван Черкелов. Сценарии“ и „Иван Черкелов. Портрети, разговори, рецензии, спомени“.

Очакваме ви на 9 декември (събота) от 18.00 ч. във Филмотечно кино „Одеон", бул. „Патриарх Евтимий" 1, София

За „Иван Черкелов. Сценарии“, съставител Ирина Черкелова

Тръгваме на невероятно Щедър аскет. Свеж ироник. Сърдечен особняк. И вглъбен мълчаливец.

Иван Черкелов се интересуваше от търсенето на Смисъла в безсмислието – и едро, и детайлно, и тревожно, и мъдро, и красиво.

Уникалното кино но Черкелов е колкото монотонно, толкова и въздействащо. В него радостта не е често срещана, но пък е радост да го гледаш.

Геновева Димитрова

С „Не влизай в пререкание с персонала на банята“ Иван Черкелов затвърждава репутацията си на най-безкомпромисния автор от посттоталитарния период на българското кино.

Мариана Христова

Полето с полюшващите се разцъфнали слънчогледи, изпълнило финалния кадър от край до край, се оказа неговото собствено сбогуване със зрителите, с приятелите, с всички, които обичаха него и киното му. Светлината, която винаги ще струи от този кадър, последен в цялото му творчество, носи надежда и умиротворение. Дългото, мъчително търсене на смисъл е приключило, парчетата любов са се събрали, пъзелът на житейския кръговрат се е наредил от само себе си, екранът сияе с небесна светлина.

Ингеборг Братоева-Даракчиева

За „Иван Черкелов. Портрети, разговори, рецензии, спомени“, съставител Геновева Димитрова

Не съм ненормален, психар или идиот, за да снимам филми за собствена употреба. „Семейни реликви“ е имал прожекции. Срещал съм различни реакции. Но все пак се лаская да кажа, че не съм срещал равнодушие. Ако някой ми каже, че филмите ми са подобни един на друг, монотонни, говорят за едно и също, подобно на старата група Black Sabbath, бих казал, че тези филми, а и аз между тях, приличаме малко на църква на гробище. Тази църква не е като другите църкви – там няма сватби, няма кръщенета, няма празници, няма разнообразие. Поводът винаги е един и същ. Но не може и без такава църква.

Иван Черкелов

След поклонението се събрахме в дома на Иван, в дома, в който мина голяма част от младостта ни, от живота ни. Не знам защо, наричахме домовете си не „у Иван“, „у Иглика“ или „у Роска“, а „на „Емил Марков“, „на „Парчевич“, „на „Борис“. Мисля, че той го въведе това. Може би като знак, че тези места не са нечие притежание, а по-скоро адреси, където да бъдем заедно, където е КУПОНЪТ.

Иглика Трифонова

Изпитваше дълбоко преклонение към природата, към нейното тайнство и красота, към живота във всичките му форми. Из филмите му крачат животинки, в които той се взира с възхита и състрадание.

Миналата година Иван забеляза чайка, която прелиташе пред балкона между десет и единайсет сутринта. И така цяла година току ми съобщаваше „Чайката мина“…

Изобщо такива неща – чайката, клончето, птичето, съселът на тавана, боровата кора, обрасла с мъх, преминаващото влакче – се превръщаха в празнични събития. Понеже животът е харизан, подарък е, празник, радост трябва да има.

Съзерцание. Музика. И благодарност

Ирина Черкелова