Представяне на книгите „Напред към миналото, назад към бъдещето" и „Да вкусиш от най-сладкия плод на безсмъртието"

◊ ПОКАНА

Представяне на книгите „Напред към миналото, назад към бъдещето" и „Да вкусиш от най-сладкия плод на безсмъртието" на доц. д-р Гергана Русева

Времето, смъртта и съня в Древна Индия

На 13 декември (сряда) 2023 г. ще бъдат представени книгите „Напред към миналото, назад към бъдещето“ и „Да вкусиш от най-сладкия плод на безсмъртието“ на доц. д-р Гергана Русева – преподавател по санскрит в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Основани на множество преводи от ведийски и санскрит, изданията представят идеи за времето, смъртта, пътя към отвъдното и съня в Древна Индия.

Очакваме ви на 13 декември (сряда) 2023 г. от 18 ч. в Център за източни
езици и култури (ЦИЕК), ет. 3, зала 1 (ул. „Тодор Александров" 79,
София).

За „Напред към миналото, назад към бъдещето“, Гергана Русева

Основана на множество преводи от ведийски и санскрит, книгата представя идеи за времето на древните индоарии. От нестареещото колело на слънцето, което създава последователността от събития и разпростира мощта си над всички живи същества, през хтоничния неподвластен на сътворяване и разрушаване змей Шеша, или Ананта, обитаващ първичните води, до бог Рудра-Шива, който изгаря с дивия си танц цялото творение, че дори и времето и смъртта, книгата представя посредством древните образи, символи и текстове непознаваемата същност на божеството-време, на неумолимия закон-време. Качени на колесницата на слънцето, обикаляме всички светове върху безкрайните намотки – години, месеци, дни, часове – на змея Шеша и отново преминаваме отвъд тъканта на времето в първичните води. Срещаме Шива – самото време, но и убиеца на времето-смърт. Разхождаме се с хилядите върховни богове Индра-мравки по мраморния под на чудния му дворец. Надникваме с Индра в пещерата на връх Хималаите, за да открием там собствените си ипостаси от предишни творения. Препускаме с жертвения кон, чието тяло е годината, чиито крака са дните и нощите, напред към миналото, назад към бъдещето. Берем плодовете от огромното смокиново дърво-време, додето прозрем:
„Времето отмерва времето, в което ще се изпълни съдбата дори на съдбата, в което дори небето ще се приюти в безкрайността – какво остава за хора като нас?“ (Йогавасищха 1.26.30)
 

За „Да вкусиш от най-сладкия плод на безсмъртието“, Гергана Русева

Идеите за смъртта и умирането, за пътя към отвъдното, за светове отвъд света на живите и отвъд будността, за преплитането на тези светове с познатия ни свят определят до голяма степен цялата мирогледна система на древните индоарии. Макар да възприемаме само нашия свят, търпим последствията на всичко, което се случва и в другите светове. Ритуалите по пречистване и инициация и сънищата са своеобразни порти към тези светове, в които действат различни закони и символите имат друго значение.

Умирането отвежда човека от далеч по-далеч, в пропаст под земята или в светлия свят на блажените мъртви. Възкачил се на колесницата на слънцето, по пътя, дълъг година, умрелият достига до светлия свят отвъд свода на небето, до каменната къща на Варуна, в която през нощта  пребивава слънцето, където в хаоса на първичния океан, в тъмата на нощното небе е тайната на живота. Там е изконният ред и озаряващо познание и вдъхновение. Пътуването до този свят приживе превръща човека в мъдрец и провидец.

За автора
Доц. д-р Гергана Русева е преподавател по санскрит, пали, даршана, джьотиша, ранен будизъм и др. в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на преводи на Упанишади, химни от Ригведа и Атхарваведа, истории за Ветала. Магистър е и по физика на ядрото и елементарните частици.