Издания / премиери
Алманах за литература и изкуство “Света гора”
Новият брой
◊ СЪБИТИЕТО
Радио Варна
Съюз на българските писатели - Варна
Сдружение на писателите - Варна
РБ “П. Славейков”
представят последния брой на алманаха за литература и изкуство “Света гора”, с участието на главния редактор на изданието доц. Сава Василев от ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”.
◊ ВРЕМЕ И МЯСТО
13 април 2007 г., 18.00 ч.
Концертно студио на Радио Варна
Водеща: Елица Виденова
◊ В БРОЯ
Алманахът включва текстове, посветени на юбилеи: от и за Борис Христов, Марин Георгиев, Генчо Стоев, Кънчо Атанасов, Светлозар Игов, Радко Радков, Васил Попов, Йордан Йовков, Петър Увалиев, Христо Медникаров и Димитър Мантов.
По равен дял имат поезията: Иван Манолов (Варна) - in memoriam, Юрий Лучев (Варна), Станислав Пенев (Варна), Красимир Симеонов (Варна), Бинка Пеева, преводи на Ингеборг Бахман, Олег Чухно и др.); прозата (Любен Петков, Димил Стоилов, преводи на Денис Уолдър и др.) и критическият раздел, който включва дискусията „Романът „Девети” на Анчо Калоянов и мисленето за историята в съвременната българска литература”).
Освен великотърновските автори осезаемо присъстват варненските и отчасти пловдивски. В рубриката „Литературата на Балканите” откриваме автори от Румъния и Сърбия, и картините на художника Йордан Маринов.
Като „приложения” към обемния том на алманаха читателите получават аудиодиск с 15 изпълнения на поета с китара Владимир Левков от Варна, както и издадената в самостоятелно книжно тяло от изд. „Фабер” енциклопедична поема от първо лице за множествени лица „Живи души” на Владимир Янев (Пловдив). Публикувани са и размислите на Веселина Томова “Владо Левков – клеймо завинаги”.
◊ КРИТИКАТА ЗА ИЗДАНИЕТО
”Най-живото доказателство за това, че литературният живот в България не е умрял, са регионалните алманаси. „Света гора” (бр. 7) е великотърновското доказателство за предходната година. И то в съчетание с автори и творби от други региони. Което ме кара да мисля, че колкото и да е задушена, чисто литературната комуникация съществува. И то не под формата на лайфстайлно практикуване на литература, а „както си му е редът” – едни хора пишат, защото имат потребност от това, защото вярват в писаното слово, после правят четения на написаното, със или без натоварване на черните си дробове, но неизменно с литературна приказка след това и сближени чрез литературното слово, се търсят за едно или друго из разните населени места на родината или из най-хубавите си спомени. Сиреч има литературна общност, а не само литературни групировки и парцели. Във Велико Търново тази общност духовно е свързана с университета (пример за това е текстът на Петър Стефанов „Glissando в дядовата ръкавичка”), а формално със Сдружението на литературните дейци „Света гора”.
Издателствата „Фабер” и „Словото”, „ПИК”, „Абагар” са порталът на общността към литературнокнижната комуникация. Подробен фактологичен портрет на общността в този брой представя статията на Владимир Шумелов „Фигурата на писателя”, а кратките рецензии за 77 заглавия в рубриката „Преглед” документират общуването с прочита.”
(Младен Влашки, в. “Демокрация днес”, февруари 2007)
Автор:
Виолета Тончева
Публикация:
12.04.2007 г. 22:46
Посетено:
1080
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/3799-almanah-za-literatura-i-izkustvo-sveta-gora