Представяне на книгите "Цариградският емигрант" и "Границата" от Луан Старова

На 7 септември 2023, ден преди Деня на независимостта на Република Северна Македония – 8 септември, в Културно-информационния център на Северна Македония в София ще се състои представянето на книгите „Цариградският емигрант" и „Границата" от Луан Старова. На представянето на книгите от големия македонски писател от албански произход ще присъстват: издателят Пламен Тотев, преводачът Мариян Петров, както и семейството на писателя. Двете книги, в превод на български език, излязоха от печат тази година в издателствата „Персей" и „Изида".

Чрез личния разказ за едно семейство големият македонски писател от албански произход Луан Старова (1941-2022) разказва в романа си „Цариградският емигрант" историята на Балканите, регион, където интересите на големи империи и цивилизации се сблъскват едни с други на гърба на народи с различни съдби. Така книгата представя по уникален начин универсалната тема за емиграцията с разказа за едно от многобройните семейства, преживели това.

„Цариградският емигрант" е един от последните романи на (изд. "Персей", превод Мариян Петров). Той принадлежи към неговата многотомна „Балканска сага", някои от книгите в която  са познати и на българските читатели: („Балканвавилонци", „Балкански ключ", „Ервехе",  „Посланикът"). Книгите от тази сага са преведени на повече от двадесет езика. За творчеството на Старова са писали световни автори като Морис Дрюон, Ален Боске и др.

Чрез историята за изгнанието на едно албанско семейство серията разказва историята на Балканите през един от най-трагичните и най-забележителни периоди – ХХ век.

В „Цариградският емигрант" главният герой е Бащата (Ариф Старова), който години наред пази в тайна периода, когато учи в Цариград между 1919 и 1924 г., времето на окончателния разпад на Османската империя и периода на създаването на нова Турция под ръководството на Ататюрк. Търсенето на подробности за тайния период в живота на главния герой е катализаторът за изследването на сина-разказвач, за да създаде вълнуващ роман, базиращ се на реални факти.

По политически причини бащата е принуден да емигрира в Цариград с помощта на чичо си Али Фетхи Окяр, близък приятел на Ататюрк по време на всички решителни битки за създаването на нова Турция, като негов първи премиер, президент на парламента и посланик на нова Турция във Франция и Великобритания.

Бащата не отговаря на поканата на Али Фетхи, нито пък на Ататюрк да се присъедини към новите ешелони на турската власт. По-скоро той внезапно се завръща в Албания, където първо работи като съдия, след това като адвокат в Поградец, като после бяга в Струга, Македония, със семейството си през 1943 г., спасявайки се от фашизма.

Преди смъртта си през 1943 г. Али Фетхи Окяр заповядва на сина си, професор Осман Окяр, да пътува до Балканите, за да намери своя племенник Ариф Старова край Охридското езеро. Това най-накрая ще се случи през 1970 г., когато Осман Окяр, изпълнявайки заръката на баща си, намира Ариф Старова не в Поградец, а в Скопие.

Това ще бъде подходящият момент за сина-разказвач, който с помощта на професор Окяр навлиза в тайните на времето, прекарано от баща му в Цариград.

„Границата" (изд. "Изида", превод Мариян Петров) е интимен поглед към балканската трагедия да пресичаш граници, да бягаш от дома си и да се опитваш да пуснеш корени в чужда страна... Границата е сравнително нова идея на Балканите, които преди това за дълъг период от пет века са обединени под властта на Османската империя.

Тази книга е за балканските граници, за тяхната вплетеност в съдбите на хората.

Изтъкнатият македонски писател Луан Старова разказва за съдбата на семейството си и травматичното преживяване на изгнанието и преминаването на границата. С художествените средства на романа авторът диагностицира синдрома на бежанеца като доживотен и хроничен: „Веднъж бежанец, винаги бежанец",„От изгнание няма връщане"...

Балканите са маркирани като регион, травматизиран от постоянните заплахи от разселвания, принудителни преселения, наложена отвън мобилност, поради което единствената символично запазена връзка с изоставените огнища са само малките и лесно преносими предмети, като ключове или снимки.

„Границата" е роман, който провокира човешко разбиране и топло състрадание към Другия.