Представяне на "Портрет на живота" – втората стихосбирка на Димитър Драганов

◊ ПОКАНА

Уважаеми дами и господа,
Радославовата къща, град Ловеч, и Димитър Драганов Драганов имат честта да Ви поканят на творческа среща с Димитър Драганов и представяне на втората му поетична книга „Портрет на живота".

23-годишният поет от град Стралджа Димитър Драганов пише стихотворения от 10-годишен и често е споделял, че това е страстта, която го прави истински жив, както и щастлив. Стихосбирката „Портрет на живота" е издадена след спечелена Голяма награда в Първия международен литературен конкурс на Издателска къща „Многоточие“ „Защо пиша това писмо?“. Книгата съдържа 75 стихотворения на социална, философска и любовна тематика, които са писани през 2020 г. Авторът ги определя като цветната същност на своите неспирни творчески търсения.

Представянето на втората стихосбирка на Димитър ще се състои на 23 март от 17:30 ч. в Радославовата къща в град Ловеч. Водещ на събитието ще бъде поетесата Алина Стоянова – член на СНБП, автор на няколко поетични книги, сред които „Казах на Слънцето“, с която авторката става лауреат на Националната награда на СНБП „Йосиф Петров“.        

23-годишният Димитър Драганов към днешна дата е студент във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, където изучава специалност „Социална психология“, магистърска степен, след завършена бакалавърска степен по психология. През месец юни 2021 г. излиза от печат първата стихосбирка на автора „Моят глас“, чийто редактор е господин Станислав Марашки, настоящ почетен председател на Конфедерация на българските писатели, гр. Бургас. Димитър е носител на различни литературни награди.             

Ето и едно произведение от книгата „Портрет на живота":

СВЕТОВНА ПОДРЕДБА

Светът е скромно подреден: да имаш хляб, да имаш маса,
да срещнеш утрешния ден с любимо чайче, на тераса.
Да бъдеш смел – и много див! – любов на всеки да раздаваш,
да преживееш нервен срив, да можеш благо да прощаваш.

Да имаш син и дъщеря. С жена, която те обича,
да чуваш сутрин песента, която пее всяко птиче.
Ръка да даваш на старик и да пътуваш в тролейбуси,
да бъдеш мил, но не безлик в живота, който силно друса.

Да пазиш спомен за това, което в твоя сън се къса.
Да газиш в тиня от тъга. Светът навън е грозно свъсен.
Да търсиш мир, а не пари! Парите все ще ги спечелиш.
Надлъж и шир се протегни и своя път ще го намериш!

Тръгни в дъжда веднъж, напук на всяка родствена повеля!
Подай ръка, а не юмрук! Обичай глухата неделя!
Светът е скромно подреден и в края тихо ни спасява.
Светът живее в теб и мен и в някой друг се разклонява.

Димитър Драганов