Премиерът на България (1997-2001) Иван Костов представя „Политиката отвътре“ във Варна

◊ ПОКАНА

Премиерът на България (1997-2001) Иван Костов представя „Политиката отвътре“ във Варна

Само преди седмица премиерът на Република България (1997-2001 г.) Иван Костов се срещна с българи, живеещи във Великобритания, и представи изданието на „Политиката отвътре“ и своя цялостен философски възглед за процесите, формиращи демократичното общество.

Стартиралият диалог продължава и в среща и с жителите на Варна, където големият държавник ще гостува от 18:00 ч. на 29 ноември 2022 г. в Пресцентър на Фестивален и конгресен център – Варна (бул. „Сливница“ 2).

Toва ще е трето представяне на изданието в страната след грандиозните премиери в София и в Пловдив.

Модератор на събитието ще бъде писателят и главен редактор на издателство „Сиела“ Захари Карабашлиев, а своя прочит на този учебник по политическо достойнство ще предложи уважаваният проф. Димитър Камбуров.

Очакваме ви на 29 ноември 2022 г. (вторник) от 18:00 ч. в Пресцентър на Фестивален и конгресен център – Варна (бул. „Сливница“ 2)! Входът е свободен!

Написани на достъпен език, текстовете в  „Политиката отвътре“ имат за цел да реабилитират политиката отвъд изградените представи за злоупотреба с властта, измама и популизъм. Те са насочени към хората от прехода, които винят политиката, като им предлага нов поглед към нея и прави опит за нейното реабилитиране;  идващите поколения, които тепърва ще се сблъскват с последствията от опита на досегашните политици; политолози, историци, обществени авторитети, както и тези граждани, които временно са поели политически функции, но няма да останат професионални политици;  всеки, който иска да бъде гражданин и демократ и да вникне в сложните механизми, по които една политика трябва да изпълнява своята основна мисия – да служи на своето общество.

 „Политиката отвътре“ разкрива политиката като изкуство „тук и сега“, за което няма конкретни правила и определено време. Изкуство на  решения, позиции и действия, чиято оценка е относителна, но и изкуство, което трябва да „свидетелства достоверно за истината“.

* * *

Из „Политиката отвътре“ от Иван Костов

4. Политическо говорене

Политическото говорене, с верни понятия и с митове, вербално и невербално, цели едно и също – да подтиква и мотивира за действие. Разликата е в това, че митът е успешен за кратко, като под „кратко“ следва да се разбира в историческа перспектива – може да обхване няколко десетилетия. Колкото и да продължи митът, споделянето му тласка поведението на политиците и хората в неправилна посока. Адресатът на политическото послание може да го възприеме и тогава то става действено. В противен случай то се обезсилва. Това става, ако отхвърля самия говорител с идеологически или с други основания; ако нарочи посланието за измамно или злоумишлено; ако то просто не отговаря на неговите интереси. Тогава няма да го последва и така ще го изпразни от съдържание. Това означава, че в един и същ момент сред различни общности едно политическо съдържание може да битува като знак и като мит. Политическото слово с аргументи и с ясно заявен и защитен смисъл насочва обществеността към верни обяснения и оценки на случващото се, към подкрепа на правилни решения и към точни прогнози за бъдещето. Такова говорене няма нужда да прикрива своето намерение. То е насочено към промяна на мнението на хората, защото това е начинът те да бъдат убедени да действат в необходимата посока, да следват демократично избрания политически път. В условия на демокрация винаги има говорители на възможните, а и на невъзможните политически решения. Дебатът почти винаги се води като конкурентен процес. В него имат значение мотивите, изтъкващи предимствата и недостатъците, имат значение силата и убедеността на политиците. Много голямо значение имат чувствата на избирателите. Това съперничество изисква много усилия, може би не е най-доброто, но не е открито по-добро. Чрез него обществото се ориентира, за да направи своя избор измежду предлаганите му възможности. Идеологическият код на политическото говорене, който е дал основания за много интелектуални възмущения, е неговата най-силна страна. Политическата идеология има това неоспоримо предимство пред всякакви други убеждения, че е явна и открита. Готова е да бъде преразгледана, актуализирана и пренаписана; готова е за промяна на своя код. Вярно е, че не само много хора, но и много политици крият истинските си възгледи и убеждения, например демонстративен противник на влизане на България в еврозоната държи спестяванията си в евро, а не в левове. Мнозина от тях го правят не от двуличие, а защото не са сигурни в убежденията си или нямат смелост да ги защитават, не са си направили труда да ги актуализират след провал или защото са убедени, че никого не могат да убедят в нищо. Това е техен голям минус, който рано или късно става явен. Всяка система от идеи, която претендира за влияние върху властовия избор на обществото, трябва да се легитимира политически, тоест трябва да влезе в демократично многопартийно съперничество. Властта е твърде сериозно нещо, за да бъде бракониерствана от „над(не)партийни“ аматьори. За съжаление, българският избирател си причини това многократно. Политиците навсякъде говорят на различни езици. По време на пандемия виждаме как се опитват да усвоят и използват като свои езиците на медицината, на вирусологията, на статистиката. Може лесно да се види как в зависимост от своите постулати дават противоположна оценка на 74 явлението и формират напълно различни решения за това каква политика е необходимо да се следва. Тези, които поставят на първо място идеята за свободата, са готови обществото да плати за нея с човешки жертви; тези, които дават приоритет на сигурността, жертват другите ценности в името на запазване на живота. Така по различен начин при всеки от тях „работи“ конструкцията на политическия му език.