Премиера на книгата на проф. Любомир Халачев „Портрет на непозната жена"

◊ ПОКАНА

Проф. Любомир Халачев представя новия си роман „Портрет на непозната жена".  Събитието ще се състои на 29 ноември (вторник) от 18.00 ч. в Аулата на НАТФИЗ, ул. „Ст. Караджа" №20.

Заповядайте!

Иван Гранитски:  Сигурно е, че новият роман на Любомир Халачев „Портрет на непозната жена" ще се превърне в събитие в живота на съвременната българска литература. Авторът, който ни е добре познат от предишни талантливи творби, между които трябва да изтъкнем романът „Сънувам кино", сборника с ловни разкази „Спомен за лисицата" и блестящата публицистика „Шапката на Ниночка" сега предлага на интелигентната публика роман с интересна и увлекателна фабула и зареден с многопластови художествени инвенции и идеи. Лайтмотивът на романа е вечната тема – борбата за душата на твореца. Кой път трябва да бъде избран – пътят на властта, охолството, самолюбуващата се материалност, или пътя на лишенията, смирението и безкористния труд. В житейския и професионалния сблъсък на двама от своите герои – художници – авторът пресъздава и великолепна картина на сложната и противоречива епоха от 50-те години на XX век до края на века.

Проф. Дочо Боджаков: Имах привилегията на прочета романа на Любомир Халачев „Портрет на непозната жена", така да се каже, още в ръкопис. Роман, написан в традициите на добрата класическа литература – с ясна фабула, силно послание и с галерия от плътни, вълнуващо поднесени образи. Авторът е избрал основната част на действието в романа да се развива в едно мрачно за България време – 50-те години на ХХ век. Времето, в което по безмилостен начин у нас се полагат основите на сталинския тип комунизъм. Композиционната рамка обаче е затворена между пролог от 2015 година и епилог от 2016 година, т.е. събитията отекват и в наши дни. Този сполучлив похват очертава още по-ярко и релефно контура на драматичното минало, позволява ни да осмислим от днешен ракурс неговите духовни конфликти и свързаните с тях човешки травми. За да осъществи замисъла си, Любомир Халачев съсредоточава събитията в интересна за белетристично изследване среда – тази на хората на изкуството. Водещи персонажи в романа са студенти и преподаватели от някогашната художествена академия. Тази интелектуална среда изпълнява функцията на своеобразен лакмус, с помощта на който се проявяват сложните процеси в българското общество от онова време.

Особено интересна е сюжетната линия, проследяваща навлизането в изкуството на основните персонажи, Андрей и Александър, и тяхната по-нататъшна реализация. Тук има много силни моменти за първата среща на младия човек с изкуството и откриващите се възможности да се изразяваш чрез него, за ранния конформизъм и мъчителните пориви за преодоляването му, за младежкото приятелство и любовта, за измяната и верността, за призванието и признанието в едно обречено на политическа стагнация време.

Силната страна на романа „Портрет на непозната жена" е в умението на автора да прониква дълбоко в историческото време и да открива там страсти и конфликти, актуални и днес. При това, както вече споменах, става дума за един от най-спорните и трагични периоди от новата българска история. Обикновено, връщайки се към него, писателите поставят гледната си точка някъде извън историята и разказват за миналото от позицията на знаещи историческата развръзката съвременници. Любомир Халачев е избрал друг подход. Той се опитва да разбере хода на времето и хората, живели в него. Да страда, да обича, да се разкъсва от съмнения и изкушения, заедно с персонажите, за които разказва. Да накара читателите да ги приемат като реални човешки лица, а не като литературни миражи. Авторът сякаш се превъплъщава персонално във всяко събитие и разтваря собствената си чувствителност във всеки отделен образ. Подобна писателска съпричастност респектира, кара те да се отнасяш с доверие към предлагания белетристичен свят, помага ти да откриеш белезите на реалния живот в него.

В своя роман Любомир Халачев не съди, не морализаторства, не дава еднозначни отговори. Той разкрива като археолог културните пластове на историята, която разказва, за да ни напомни, че човек винаги е жертва на характера си – добрият на своята доброта, лошият – на злото, което го е обладало. Но, преди да поеме след силата на съдбата си, всеки от тях е имал право на избор. Това е и най-важната идея на романа „Портрет на непозната жена" – необходимостта да направиш морален избор в едно неморално време. И да платиш за този избор, дори с цената на проваления си живот.

Проф. Любомир Халачев завършва  ВГИК, Москва, през 1972 г. През 1974 г. се посвещава на образованието по операторско майсторство в НАТФИЗ. От 1975 г. работи в Студия „Време" като оператор и режисьор на документални и научно-популярни филми. През 1991 г. основава „Кодиак" – продуцентска фирма, която по-късно се преименува на „Кадиак Филм". Един от основателите на Асоциацията на филмовите продуценти. Работи като режисьор, продуцент и сценарист на документални филми и телевизионни драми.

Специализирал е в Полша, Италия, Франция и Дания. Бил е гост-преподавател в Сингапур. Ръководител и лектор на семинари и уъркшопове в европейски програми, член и председател на журита на български и международни фестивали. Професор, доктор по изкуствознание. Декан на Факултет екранни изкуства на НАТФИЗ (2005 – 2011) и Ректор (2011–2015). В момента преподава „Документално кино" на студентите по „Операторско майсторство" и „Продуцентство" в магистърската програма „Мениджмънт в екранните изкуства".

Създал е повече от 100 късометражни филма с множество награди на български и международни фестивали. Автор е на десетки статии, на 8 книги в областта на киното и телевизията и на 6 книги с разкази.