Издания / премиери
Даниел Вълчев представя „Неделният продавач на книги“
Първият роман на декана на ЮФ ще бъде представен от проф. Амелия Личева, писателя Владимир Зарев и Константин Вълков
◊ ПОКАНА
Даниел Вълчев представя „Неделният продавач на книги“
След като „Неделният продавач на книги“ от декана на Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски” Даниел Вълчев се настани трайно в класациите на най-търсените художествени произведения от български автори, е време и за нейната официална премиера.
Тази книга за книгите представяме от 18:30 ч. на 6 октомври 2022 г. в „Квадрат 500“ (ул. „19-ти февруари“ №1, етаж последен, вход от бул. „Васил Левски“). Проф. Амелия Личева и писателят Владимир Зарев ще разсъждават дали книгата става за четене, а актьорът Николай Ишков ще прочете изразително един от малкото сравнително ясни откъси от нея. И всичко това под бдителния поглед на Константин Вълков, който ще задава неприятни въпроси, за да се установи дали поне авторът е наясно с написаното.
Входът е свободен, заповядайте!
По своя жанр „Неделният продавач на книги“ е роман. Фабулата е внимателно изградена около постепенното разкриване на една загадка – изчезването на брата на героя-разказвач. Липсващите книги от домашната библиотека се появяват една по една, събуждат различни спомени и водят героя през извивките на повествованието.
Образите са интересни, грижливо представени и развиващи се до самия край – приказлива съседка и нейната внучка тийнейджър, възрастен учител по математика, млада полицайка и малката ѝ дъщеря, дете с аутизъм, православен свещеник, жена с необикновени способности в алианско село. И всичко това, пропито от тайнственото присъствие на безлик продавач на книги, който се появява само в неделите.
В книгата е забъркана една възбуждаща въображението смес от литература, наука, философия и случки от ежедневието – от Лермонтовия Печорин до уравненията на Курт Гьодел, от Умберто Еко до принципа на Хайзенберг и от Малкият принц до котката на Шрьодингер. Възвишеното и всекидневното, сериозното и ироничното, суровото и лиричното по един естествен начин се свързват в една точка – уважението към вечния обречен стремеж на човека да се съизмерва със своя Създател.