Премиера на поетичната книга на Екатерина Димчева "Вера сред високата трева / Vera in the tall grass"

◊ ПОКАНА

Заповядайте на 10 октомври 2022 г. от 19:00 часа в Американски център на Столична библиотека (Площад „Славейков“ 4а) на премиерата на двуезичната поетична книга „Вера сред високата трева / Vera in the tall grass“ - поетически дебют на Екатерина Димчева.

Екатерина Димчева работи като преводач в Европейския парламент в Люксембург от 2007 г. Има публикувани преводи на произведения на Джералд Даръл, Джеймс Хериът, Л. Фр. Баум и стихове на Алан Стивънс. Стиховете за Вера са първият ѝ поетически опит.

„Родиха се спонтанно, в разгара на пандемията, през пролетта − лятото на 2021 г., като записани на английски размишления по въпросите, които непрекъснато си задаваме, откакто Вера е с нас. Покрай едно спасено улично куче човек става малко кучешки психолог ... Впоследствие възникна идеята за „превод“ на български и за издаване на книжка с чудесните илюстрации на Борислава Караджова“.

Това е книга за живота на едно куче, в което се оглежда многообразието и противоречивостта на отношенията ни със света. Книга за това как животът ни се оплита непредсказуемо със съдбата на съществата, споделящи го с нас мълчаливо или гръмогласно. Книга за това как започваме да разбираме себе си и света наоколо, в опита си да разберем тях.

Приходите от продажбата на книгата ще бъдат дарени на Animal Rescue-Sofia.

Vera thinks she is a little bird

Vera thinks she is a little bird:
Every time I go to the terrace to shake off
The crumbs from the bread board or the table cloth
She follows me enthusiastically
And hoovers the crumbs in no time.
A little bird she is not:
She is big, and heavy, and clumsy, and shaggy,
And her barking is not aesthetically pleasing at all.
However, when she frolics in the garden
Simply enjoying her freedom
Or making the most of the sun and the grass,
Her ears flap like bird’s wings.

Вера се мисли за птичка

Вера се мисли за птичка:
всеки път, когато излизам на терасата,
за да изтръскам трохите
от дъската за хляб или от покривката,
тя ентусиазирано тръгва след мен
и за нула време ги облизва.
Каква ти птичка:
тя е голяма, тежка, тромава и рошава,
а лаят ѝ не доставя естетическо удоволствие.
Когато обаче тича из градината
или се търкаля в тревата
и просто се радва на свободата и на слънцето –
тогава ушите ѝ се развяват като крила на птица.