Премиера на книгата с фрагменти „Сизиф дали е бил щастлив?“ от Поли Муканова

◊ ПОКАНА

Издателство "Ерго"
и
Дада Бар София

Ви канят на представяне на книгата с фрагменти „Сизиф дали е бил щастлив?“ и среща с авторката Поли Муканова. Заповядайте на 13 май, петък, от 18,30 часа, в Дада Бар София, ул. "Георги Бенковски" 10.

Книгата ще представят доц. д-р Ани Бурова и д-р Митко Новков.

„Сизиф дали е бил щастлив?“ е втората книга с фрагменти на Поли Муканова след „Amor fati“ (2012), както и четвъртата художествена книга след поетичните „Мигове в кибритена кутийка“ (2009) и „Мидите имат две страни“ (2015).

Читателят може да намери калейдоскоп от преживявания и пътешествия от Русе до Вашингтон. Ситуациите, в които авторката ни потапя са част от житейските маршрути, които всеки изминава, а тук са въплътени във формата на фрагмента – те ни дават възможност да се докоснем до многоликия образ на света, в който живеем.

Да се качим на самолета и погледнем на случванията с друг поглед, със средствата на художественото да видим цветното, баграта и щастието от сизифовските предизвикателства на живота.

„Фрагментът би трябвало да е кратко есе. В един от своите известни „Фрагменти“ Далчев казва, че „есето е смесица от поезия и философия, дето мисълта е основата, а образът – само средство или повод; то е една поезия, преодоляна и следователно изгубена“. Но при самия Далчев, в неговите фрагменти, поезията съвсем не е изгубена. Също и фрагментите на Поли Муканова, събрани в книгата „Сизиф дали е бил щастлив?“, са обединени от нейния особен поетичен глас. Макар и да са твърде разнообразни – от чиста кратка поезия като „Събудих лятото, оставено на гардероба. Жълтия чадър разпънах на балкона“ или „Паркова алея, с която се надбягват – медитация на тревен килим. Дишане с щурците“ до абстрактно-философски афоризми като „Догматизмът е опиум за невярващите“ или „Най-краткото определение за цялост: фрагмент“, а също така и „записки“, или поетически проблясъци, от срещи с различни места и хора, от Охрид до Вашингтон, от големите мъртви до живите приятели.

„С тези фрагменти съм подпрял развалините си“ – гласи един от последните редове в знаменитата, сложна и енигматична поема на Т. С. Елиът „Пустата земя“. Книгата на живота ни се състои от фрагменти. Но поетическият глас може да ги съхрани и превърне в едно естетическо цяло.“

Владимир Левчев