Елена Алексиева гостува на Литературен салон Spirt&Spirit в рамките на Литературен фестивал Пловдив чете 2022

Елена Алексиева гостува на Литературен салон Spirt&Spirit в рамките на Литературен фестивал "Пловдив чете" 2022.

„Прекъсването на самсара“ е най-новата книга на Алексиева, която ще представи в Пловдив. Отличена е с Националната награда за проза „Перото“ на Националния център за книгата през 2021 и голямата награда във второто издание на Националната литературна награда „Йордан Радичков“ (2021).

Срещата с Елена Алексиева е на 12 април, вторник, от 19 часа в клуб Петното на Роршах, Пловдив в рамките на Литературен салон Spirit&Spirit. Модератор е Александър Секулов.

Събитието е част от културната програма на Пловдив чете 2022 и календара на културните събития на град Пловдив. Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Община Пловдив.

За книгата „Прекъсването на самсара“:

Тема на разказите на Елена Алексиева е природата на човешкото. Те мерят степените на чудачество и чешитлък, които природата на човешкото може да понесе, изпитват устоите ѝ при сблъсъка с абсурдите и нюансират тънката мяра между реалното и нереалното. С много ирония, но и с много топли цветове, с фин усет и с богат, разгъващ силата си език, Елена Алексиева събира нишките от трудното живеене на въпросните малко странни хора, на които привидно все нещо не им достига, макар дълбоко в себе си да крият доказателствата за щастието.
Амелия Личева

Мнозина писатели се опитват от малка случка да напишат разказ. Елена Алексиева умее обратното: от материал за повест, новела или роман да сътвори виртуозни истории. И да ги подреди така, че наистина да звучат с романова сила.
Александър Секулов

Като редактор много отдавна не бях чел книга с такова вълнение и нарастващо удоволствие. Разнообразни във фокуса и направата си разкази, внимателно уплътнени във възможностите си да изненадват, с двойствена атмосфера. Да живее славно „Прекъсването на самсара“!
Борис Минков

Елена Алексиева е автор на 13 книги с поезия и проза, сред които сборниците с разкази „Читателска група 31“, „Кой” и „Синдикатът на домашните любимци“, романите „Рицарят, дяволът, смъртта“ , „Нобелистът“ и др. Занимава се и с драматургия, като през 2014 г. излиза сборникът ѝ с пиеси „Ангелски огън“, а през 2015 и монодрамите ѝ под заглавие „Жертви на любовта“. Носител е на наградите „Хеликон“, „Аскеер“ и „Икар“ за съвременна българска драматургия, както и на наградата на Обществото на независимите театрални критици в България. Разказът ѝ „Лунапарк“, публикуван в американското списание Hayden’s Ferry Review, е номиниран за наградата Pushcart.

Нейни книги са преведени на френски, испански, руски и сръбски. Има редица публикации в периодични издания и антологии на английски, френски, немски, испански, руски, полски, унгарски и други езици.

Романът ѝ „Свети Вълк“ е избран за „Роман на годината 2019“ от Националния дарителски фонд „13 века България“, а също така спечели годишната награда за проза на Портал „Култура“ и националната награда за проза „Перото“ на Националния център за книгата.

Най-новата ѝ книга е сборникът с разкази „Прекъсването на самсара“.

Елена Алексиева живее в София. Работи като преводач на свободна практика.

Анна-Мария Георгиева за „Прекъсването на самсара“ в бр. 2/22 на Литературен вестник: Да бъдеш милостив към другите значи да си милостив към себе си

Антония Апостолова за „Прекъсването на самсара" от Елена Алексиева - разкази за граничното в Литературни разговори с Антония Апостолова.

 „...Животът и смъртта, болестта и здравето, лудостта и нормалността, егоизмът и човеколюбието, самодостатъчността и емпатията, свободата и наказанието, самотата и докосването, мъдростта и суетата, проницателността и слепотата - те са като ин и ян поредици в самсарата. Елена Алексиева обхожда техните междинни територии, прокарвайки чувствителни пръсти по белезите на човешкото - без излишни обяснения, с най-необходимите „доказателства“, за да разкаже цял един живот в няколко щриха. С образност и език, които заявяват неказаното, създавайки допълнителен смисъл, със способност да се придава символично значение и на най-обикновените предмети и жестове и да се превръщат вътрешните мисли на героите в афористични философски прозрения…“