"Есенен Великден" и "Запокитеност" от Петър Чухов в Асеновград и Пловдив

◊ ПОКАНА

„Есенен Великден“ и „Запокитеност“ от Петър Чухов в Асеновград и Пловдив

Новите сборници с поезия на автора ще бъдат представени на 4 април (понеделник) от 18 ч. в Асеновград - Бар КоШиПрайм, Литературен шейкър, модератор Славена Шекерлетова

и на 5 април (вторник) от 19 ч. в Пловдив - „Петното на Роршах“, модератор Станислава Георгиева.

По повод шестдесетгодишния юбилей на Петър Чухов, издателство „Жанет 45“ издаде две негови стихосбирки – с нови стихове и сборник, който включва първите му пет книги с поезия. Това е интересна възможност да се сравни авторовият поетически почерк от 90-те години на миналия век с този, който е характерен за него сега.

В „Есенен Великден“ поетът изследва малко по-задълбочено и болезнено темите, които са основни в неговата поезия, а и в останалите му текстове – липсата и отсъствието, неосъществеността, малките чудеса на ежедневието, пролуките, през които за миг проблясва отвъдното. Авторът се опитва да бъде по-открит и непосредствен, но без да се отказва от удоволствието на играта и лукса на иронията и самоиронията, които са едни от най-използваните му изразни средства. Отново сме свидетели на комбинацията между пестелива, но ефектна метафоричност, умерен абсурдизъм и овладяна искреност. Редактор на книгата е поетът и белетрист Емануил А. Видински, а художник-оформител Капка Кънева. „Есенен Великден“ спечели номинация за Националната награда за поезия „Иван Николов“, както и съпътстваща награда от Националния поетичен конкурс "Христо Фотев".

Сборникът „Запокитеност” включва първите пет стихосбирки на Петър Чухов, написани и издадени (с едно изключение) през периода 1995 – 2000 г. Събрани в общо книжно тяло, без нова редакторска намеса, но с нов, общ дизайн, отново дело на Капка Кънева, носител на наградата „Златна четка” за оформление на книга, те показват поетическите търсения на автора от края на миналия век, който съвпада с края на неговата младост. За тези, които познават Чухов само от стихосбирките му, издадени през новото хилядолетие, тази среща със сигурност ще бъде изненадваща.

„Книжен четвъртък” с Георги Цанков, 22 юли 2021 г. – за „Есенен Великден“ и „Запокитеност“:

Идва ред на друг откъснал се високо балон. На премиерата на излязлата му преди повече от месец поетична книга „Есенен Великден“ той (Петър Чухов) изповядва: „За съжаление моята поезия е доста кратка и може би по-събрана. Докато аз харесвам и искам да пиша стихове, в които е събран целия свят по един пъстър начин. Но при мен нещата се случват много концентрирано и това не ме удовлетворява, но трябва да го приема. Както, ако съм сатиричен актьор, трябва да приема, че няма да мога да изиграя Хамлет… Аз съм един, не мога да го нарека трагически поет, но да го наречем един вгледан в една точка поет. Човек винаги желае това, което няма. За мен писането е едно силно концентрирано преживяване, особено на поезия. За мен са важни определени енергии, които избликват.“ Георги Парцалев все повтаряше, че голямата му мечта е да изиграе Дон Кихот. А всъщност през целия си живот той гениално се носеше в доспехите на Рицаря на печалния образ, дори когато ни разплакваше от смях. С Петър Чухов нещата са аналогични. И в най-концентрираното му хайку откриваме гигантското пространство на пъстрия свят, стига, разбира се, да имаме въображение: „Задушница. / На гроба на градинаря / идват розите.“ Или: „великденска нощ / прибирам се в къщи / с нейното пламъче“. А любимото ми е: „Дъжд по шосето. / Между чистачките / жива вода.“ Безумие беше изкуственото противопоставяне между Чухов и Валентина Радинска, двама от най-искрените и трагично-красиви български поети. Разбира се, той никога не е писал „позорни“ стихове, а кредото му откривам в „Ave Caesar“: „Бъди император / на себе си / но не бъди / жесток / Управлявай меланхолично / крайниците на империята / нека изкуството / да ти е в кръвта / и когато накрая / разрежеш вените си / залезът / да бъде красив“. Само творец, който усеща изкуството в кръвта си може да се радва на чуждия талант, а аз съм го виждал да прави това многократно и съвсем спонтанно, нещо, което е по възможностите на малцина нашенски днешни книжовници. С въвеждането на „Есенен Великден“ за пореден път влизам в поетичната вселена на издателство „Жанет 45“, луксозния приют на „малцината избраници“, които си струва да бъдат подкрепени и представени по достойнство на жадните читатели. Културата на издаването на книги включва не само подбора, но и адекватното художествено оформление, което при изданията на „Жанет 45“ винаги е на равнище. Прекрасната корица на художничката Капка Кънева напълно отговаря на дълбочината на прозренията на поета: Каквото и да извикам / ехото ми отвръща / Бог / Само когато викам / Бог / ми отговаря / тишина“. Още по-мистично и незабравимо е прозрението: „Все някога Словото / се разпада на думи / така както Бог / се разпада / на хора / Как / да си върнем Словото / без / да мълчим / Как / да си върнем Бог / без / да умрем / Идва нощта /и небето ни гледа / с безброй онемели / мъртви звезди“. За да стигне до такива прозрения, Петър Чухов е изминал дълъг път – дванайсет стихосбирки, три книги с проза и книга за деца. Редактори на забележителните му книги през годините са били: Паруш Парушев на „Градината на слабата реалност“, през 1995, Георги Господинов на „Руни“, 1998, Пламен Дойнов на „Провинции“, 2000. Не само споменаването на тези имена, но и цялото поетично мислене на Петър Чухов говори за диалогичност, за съвършено познаване на корените на българската поезия и той действително посреща шейсетия си юбилей като един от големите български творци, носител на наградата „Иван Николов“, на приза на името на „Иван Пейчев“, на Славейковата награда, на престижната награда на музея „Башо“ В Япония, стиховете му са преведени на 20 езика.

Щастливци са всички онези, които притежават юбилейното издание на „Жанет 45“ на най-значимите поетични постижения на Чухов, създадени между 1995 и 2000 година в тома „Запокитеност“, отново оформен от Капка Кънева. От тайната на „Хамлет“ („В ръка съм стиснал / своя череп. / В него взрян, потъвам / в пустоочията мрачни - / и няма ехо / моят поглед. / Няма сянка / мисълта ми. / А Бог / е вечен / монолог…“ Монологът „насаме с всички“ продължава до „Подгонил ренесансовите кораби / по къси панталонки във водата / мечтая за пътуване с Вергилий / но ето я – железницата идва / и взима хляб направо от ръката ми / за птиците трохичка не остана / те литват гневно хвърлили перата си / и над главата ми кресливо снасят /колумбови яйца“. Знаете ли историята: След като се върнал от пътешествията си, някакъв завистлив испански благородник му рекъл, че страната е толкова богата с велики мъже, че мнозина от тях биха могли да сторят дори повече от него. Тогава Колумб поискал да му донесат яйце и се обърнал към присъстващите, готов бил да сключи облог с тях, че никой няма да успее да задържи яйцето изправено, без да използва помощни средства. Оказал се прав, тогава чукнал в масата дупето на яйцето и то покорно застанало като войниче на пост. Присъстващите разбрали посланието: „Когато подвигът е извършен, всеки може да го повтори.“ Петър Чухов няма намерение да се хвали с поетичните си открития, но те улучват читателите, защото онзи, който „бди зад гърлото на телескопа“ владее виртуозно „правописа на душата“ и всеки негов, скъпернически кратък стих е „като удар от любов“. Стиховете в проза в циклите „Когато се завръщат еднорозите“ и „Мулето на Педро“ продължават търсенията на Николай Кънчев, а в тях „искрите на страха прогарят ключалки към безкрайността и вечният живот наднича през тях с безочието на смъртта“. Четенето на поезията на Петър Чухов е и блаженство, и изпитание за душите ни: „Сами си тръгват избелелите ни устни, с които забранените слова напразно ще мечтаят да се любят.“ Сами продължете пътуването, открийте забранените слова и разкъсайте „мъртвооката тишина“. Ще ви посрещне „бързоходец“ без илюзии, който обаче никога не забравя, че от предното стъкло към пъстрия му свят „го гледа майка му“.

Катя Атанасова за „Есенен Великден“: https://kultura.bg/

Цвета Билярска за „Есенен Великден“: https://litvestnik.com/