Премиера на книгата "Записки на блокадния човек" от Лидия Гинзбург

◊ ПОКАНА

ИК "Жанет 45"

ви кани на премиера на книгата „Записки на блокадния човек"

от Лидия Гинзбург

Превод от руски Здравка Петрова
Оформление Милена Вълнарова
Поредица „Памет" на ИК "Жанет 45"

27 януари 2022, четвъртък, 18:30 ч.
Галерия "Credo Bonum", София, ул. "Славянска" 2

Книгата представят Георги Тенев, Красимир Лозанов и Манол Пейков

"Съществува огромно количество източници на блокадното интелектуално писане, но сред тях Записките на Лидия Гинзбург са гениално написаните." – Полина Барскова, поет и филолог

900-дневната обсада на Ленинград (1941-44) е една от повратните точки на Втората световна война. Тя забавя немското настъпление към Русия и се превръща в национален символ на оцеляване и съпротива. Приблизително един милион цивилни загиват, повечето от тях от студ и глад. Лидия Гинзбург е една от оцелелите.

Използвайки собствените си бележки и скици, които е написала по време на обсадата, заедно с разговори и впечатления, събрани през годините, тя успява да синтезира колективния опит от живота под обсадата. Чрез болезнено изобразяване на ужасяващите условия от този период книгата на Гинзбург е възхвала на достойнството и силата на човешкия дух. (goodreads.com)

Отзиви:

Лидия Гинзбург не се страхуваше да разкаже цялата истина за човека. Затова и нейните Записки на блокадния човек, с техния почти биологически реализъм, си остават най-страшният текст, писан някога за блокадата.

Беше уникален мислител. Не се страхуваше от нищо. Живя тежък живот в безумна страна и самотна старост, но имаше своята работа, както и невероятна, изумителна мъдрост. „Живях без хипнози" – беше казала веднъж. Учеше своите читатели да бъдат свободни от страхове и лъжи. Победи не само ужаса на живота, но – доколкото ѝ бе възможно – и ужаса на смъртта. ~ Дмитри Биков, писател и литературен историк

Доколко е тънка мембраната, разделяща „нормалното" от „ненормалното", демонстрира опитът на която и да е война. Човекът е природен убиец, у него тъмното е постоянно в движение. За да се разделим с илюзиите за себе си, достатъчно е да прочетем Записки на блокадния човек. ~ Андрей Тесля, руски историк

Въпреки че книгата изобразява мъчителните условия на блокадата, на читателя не са отнети впечатленията за достойнство, жизненост и интелектуална устойчивост на мислещия ум, тъй като той успява да осмисли екстремното преживяване. Това класическо произведение на документалната белетристика се нарежда до произведенията на такива писатели като Примо Леви и Албер Камю. ~ Отзив в amazon.com  

 За автора:

Лидия Яковлевна Гинзбург е руска литературна критичка, писателка, мемоаристка, доктор на филологическите науки. Нейните спомени са в основата на много биографични статии за най-големите руски поети и писатели на XX век.

Родена е на 18 март 1902 г. в Одеса. През 1926 г. завършва факултета по литература на Института по история на изкуството в Ленинград, където е ученичка на Борис Айхенбаум.

В младостта си е близка до школата на формалистите – Николай Степанов, Виктор Хофман, Николай Коварски, Вениамин Каверин.

От 1935 г. Гинзбург става член на Съюза на писателите на СССР. През 1940 г. защитава докторска степен в Ленинградския държавен университет с дисертация на тема „Творческият път на Лермонтов".

Преживява блокадата на Ленинград, по време на която майка ѝ умира от глад.

Мемоарите на Лидия Гинзбург и нейните тетрадки от 20-те и 80-те години на миналия век започват да излизат едва през годините на Перестройката – и все още не са публикувани изцяло. Частично са излизали кореспонденциите ѝ с Наталия Манделщам, Надежда Илина и Борис Яковлевич Бухщаб.

Едно от най-значимите произведения на Гинзбург е „Записки на блокадния човек", публикувана едва през 1984 г. Първата част излиза в сп. „Нева", а втората и третата са публикувани в сборниците ѝ с проза „Литературата в търсене на реалността" (1987) и „Човекът зад бюрото" (1989).

„Записки на блокадния човек" е преведена на английски, френски, испански, немски, холандски, шведски.

Лидия Гинзбург умира на 17 юли 1990 г. в Ленинград.