Премиера на "Шествието" от Кирил Василев

◊ ПОКАНА

Издателство за поезия ДА ви кани на премиера на "Шествието" - новата стихосбирка на Кирил Василев с участието на Ани Илков и Яна Букова. Събитието ще се състои на 16 ноември от 18:30 часа в библиотеката на Гьоте-институт, София.

Кирил Василев е роден в София през 1971. Завършил е културология в Софийския университет. Автор е на стихосбирките „Три поеми“ (2004), „Липсващи страници“ (2010) и „Провинции“ (2015). Носител е на награди от поетическите конкурси „Иван Николов“ (2015) и „Веселин Ханчев“ (1995).

"Това е разтърсваща книга. Майсторски построена, социално остра, екзистенциално оголена. И същевременно топла, пълна със строгост и разбиране, болка и съпричастие към човешката немощ и всекидневен героизъм. Една книга за крушението и оцеляването, особено актуална и особено необходима в пределната и трудна ситуация, в която се намираме всички днес."
~ Яна Букова

"Кирил Василев не е между популярните, но безспорно е един от най-сериозните автори на литературната сцена у нас. Неговият глас идва от най-мрачните дълбини на високия модернизъм. Това е глас не само просветен, но и вече просветлен. Глас, който си дава сметка за девалвацията на епифаниите днес, но продължава да очаква онези мигове, при които от случаен битов детайл внезапно избликва Битието - и бързо се вледенява в релефно скулптирани строги стихове."
~ Марин Бодаков

Посвещение

Дойдох да ви чуя
скъпи гласове
между голите скули на хълмовете

дойдох да чуя мълчанието ви
във въздуха над мен
в следите от тракторните гуми в пръстта
в разкъсаните чували пълни с мазилка
разхвърляни край пътя

едно малко момче с жълта шапка
се затичва по същия път сред нивите
и се хвърля по гръб
смее се става и пак се хвърля
знае че баща му ще го вдигне накрая

житото е покълнало
сред парчета от найлони и пластмасови бутилки
разпилени навсякъде из полето
като късчета от неизличимо чувство за вина
която вече сме обикнали

знам че сте тук
и затова вървя без да се обръщам
аз няма да науча нищо от вас
но ще повървя още малко и ще погледам дърветата
край шосето в далечината

техните съвсем тънки клони
като капиляри по кожата на угасващото небе
почти напомнят че нежността е пределът
на реалното

Летен дъжд

Внезапното притъмняване по обед
гръмотевиците и дъждът
краткотраен и безсилен да напои земята
ненавременното стъписване
и отварянето на вратите в мухлясалия дом
жилавите тежки сенки на паметта
като филии глетав хляб
най-сетне вината от която не боли
освободеното пространство за оплакване
на мъртвото над което цъфтим и узряваме
нека безсмислените звуци на деня не се отдалечават
отваряме очи като че ли ще видим
и ще разберем
знаейки че няма нищо за разбиране
но в такива мигове
осветените лица на неотстъпните
с кални устни и очи
и нелицемерна сериозност
са съвсем наблизо
и това стига

Кирил Василев