"Археологически разкопки" - нова книга от Иван Цанев

◊ СЪБИТИЕТО

ИК "Жанет 45" представя

„Археологически разкопки“ нова книга от Иван Цанев

Книгата „Археологически разкопки“ събира стихове, поеми, сонети от поета Иван Цанев, подредени в четири обособени части: Късчета от счупената любов, Преизбрани стихотворения, Подбор от недоизреченото и цикъл „Посветени сонети“. Последната част на книгата е озаглавена Откъслечна хроника на четенето с текстове от Атанас Свиленов, Здравко Недков, Здравко Чолаков, Светлозар Игов, Христо Трендафилов, Дьорд Сонди, Александър Йорданов, Юлиан Жилиев, Никола Иванов, Божидар Кунчев, Едвин Сугарев, Пламен Антов, Марин Бодаков, Михаил Неделчев, Пламен Дойнов, Светлана Стойчева, Георги Господинов, Владимир Попов, Симеон Янев.

Книгата се издава по повод предстоящия 80-годишен юбилей на поета Иван Цанев и ще бъде представена на 8 септември от 18 ч. в Литературен клуб „Перото" (НДК).

Иван Цанев е автор на поетичните книги „Седмица“ (1968), „Неделен земетръс“ (1973), „Телеграма“ (1977), „Едничка дума“ (1981), „Седмоднев“ (1987), „Стихове и междустишия“ (1995), „Дърво на хълма“ (2001), „Ранни стихотворения“ (2014), „33 стихотворения“ (2015).

За поетичното си творчество той е удостоен с множество български и чуждестранни награди. Негови стихове са публикувани в книги и антологии на повечето европейски езици.

В съвременната българска поезия Иван Цанев се откроява с изтънчената си душевност, с високата култура на мисълта и с разбирането, че творчеството не е само биография, а и съдба. Неговият път в литературата е белязан с болезнено преосмисляне, с продължителни мълчания и отказ от приспособяване към чужди на природата му норми…

Той отдавна знае простата истина – тайната на живота е в начина, по който мислим, чувстваме и извайваме света… В Иван-Цаневия поетичен свят читателите общуват с един жив, човешки достоверен лирически „Аз“, незащитен от ударите и болките, но въпреки това цялостен и духовно несъкрушим…

Никола Иванов, 2006

Иван Цанев е от малцината, съхранили своята несигурност и притеснение… Несигурността те спасява от претенцията на крайната истина и крайното стихотворение. Тя и то са съвършено невъзможни, съвършени в невъзможността си.

Иван Цанев е този, който непрекъснато изпипва, редактира, променя – „черноработник риж“ – отвъд религията на окончателния текст. „Понятието окончателен текст се съотнася единствено с религията или умората“, както пише Борхес…

Пиша тази малка възхвала на несигурността поради притеснителност да кажа направо колко голям и смислен поет и човек е Иван Цанев… Понякога се улавям, че въртя като мантра в главата си един или друг негов стих. Завиждам на младите хора, които тепърва ще го откриват. Самият Иван Цанев отдавна е и свое стихотворение. Иван Цанев, който стои на хълма, сприятелен с идващите вечери… Бъди жив и здрав, Иване.

Георги Господинов във „Възхвала на несигурността“ (2016)

Нова приказка за живота

Да беше бъдещето ябълка, ще я разрежа
и не насън ще видя, а наяве –
човек ли, червей ли в сърцевината нежна
на моя утрешен живот се спотаява.
Но краят на едва разлистената приказка
не се провижда, тъмен е за мене
и смутно е в душата ми, откакто Бог поиска
да стана градинар на три съдби зелени.
Три семчици посях и вече с трепет
подслушвайки потайната природа,
ще бдя над своите издънки, докато укрепнат
и пътя до тичинковия кръстопът избродят.
Не падна ли вдън лятото прекършен,
сломен от толкова усилия родилни,
ще чакам приказката за живота да завърши
наесен посред ябълковите градини.
Да вкуся и това – от някой клонест купол
да капне златно мигче и да ме уцели.
А после, после нека ме затрупа
небесното дърво със ябълките си узрели.