Премиера на „История на българското изобразително изкуство“ от Кирил Кръстев

◊ СЪБИТИЕТО

Премиера на „История на българското изобразително изкуство“ от Кирил Кръстев

29 юни 2021, 18:00–19:00 часа

Национална галерия / Двореца, Бална зала

Цена: безплатно

Трийдесет години след смъртта на големия изкуствовед Кирил Кръстев (1904–1991) излиза замисленото от него цялостно изследване на българското изобразително изкуство от периода от Средновековието до края на ХХ век. Кирил Кръстев му посвещава целия си живот, трупа хиляди страници материали, но така и не успява да ги събере в отделно  издание. Останалата ненаписана книга вижда бял свят сега, благодарение на дългите месеци работа с архива на Кирил Кръстев от страна на съставителя Иво Милев. Луксозният сборник в обем от 528 страници е реализиран от издателство „Лист” с подкрепата на Столична община и в партньорство с Националната галерия и Софийската градска художествена галерия. Художественото оформление е дело на Милена Вълнарова. Публикувана е библиография с всички статии и книги на Кирил Кръстев, както и азбучен показалец на включените в книгата автори.

За Кирил Кръстев мисия и крайна цел на изкуствата е „очеловечаването на самия човек“, а не самоцелно развитие на форми или изразяване и насърчаване на чувствата, най-вече и най-пагубното – сантименталността. Изкуството има значение само доколкото може да бъде в услуга на усъвършенстването на човека и оттам на формите на бита и живота.

„Без този вездесъщ наблюдател, с благородството на неговата организираща мисъл, българското изобразително изкуство нямаше да е това, което е”, отбелязва Иво Милев.

В изданието са включени житейските и професионалните истории на поне 100 художници и близо 800 цветни изображения и репродукции на произведения на изкуството, предоставени от държавни галерии и частни колекции. Книгата има QR код, който води към виртуална галерия на сайта на издателството.

Текстовете, подходящи за най-широк кръг читатели, са разпределени в три големи тематични кръга – старобългарско изкуство, среднобългарско изкуство и ново българско изкуство. Всеки от разделите е консултиран с научни редактори – доц. д-р Ралица Русева, Мариела Стойкова, Анелия Николаева.

Томът предлага вълнуващо пътешествие между епохи, майстори и творби.

Читателите ще се срещнат с артефакти от Античността и творби от Средновековието, с произведенията на Боянския и Земенския майстор, на Йоаникий папа Витанов, Никола Образописов, Николай Павлович и Станислав Доспевски, Иван Мърквичка, Антон Митов и Ярослав Вешин; с Асен Белковски, Борис Денев, Данаил Дечев и Никола Маринов, с Георги Машев и Борис Георгиев, със Сирак Скитник, Николай Райнов, Иван Милев, Иван Пенков, Владимир Димитров–Майстора. Животът и картините на Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Васил Стоилов, Иван Шошков също са тук, както и тези на Бенчо Орешков, Кирил Цонев, Иван Ненов, Вера Недкова, Вера Лукова, Бронка Гюрова, Дечко Узунов. Отделни  глави са посветени на новобългарския еклектизъм от 1930-те и 1940-те години; на „априлския“ стил с неговите представители Светлин Русев, Теофан Сокеров, Енчо Пиронков, Емил Стойчев, Йордан Кацамунски, Александър Петров, Милка Пейкова. Разгледана е българската акварелна живопис, скулптурата, приложните изкуства.