150 години „Славейков“ превод на Библията

◊ ПОКАНА

Сдружение „Извор за бъдеще“, УИ „Свети Климент Охридски“, Център за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ и Музей-галерия „Анел“

Ви канят на премиерата на луксозното издание

150 години „Славейков“ превод на Библията 

Представя проф. Валери Стефанов

Събитието ще се състои на 24 юни (четвъртък) 2021 г. от 19.00 ч. в Музей-галерия „Анел“, хотел „Анел“, ул. „Тодор Александров“ 14.

През 1871 г. в Цариград за първи път излиза първото цялостно издание на Библията на български език. Известна е като Цариградската или Славейковата библия.

Издаването на Цариградската библия през 1871 г. е плод на дванадесетгодишен упорит труд. Това издание изиграва голяма роля за кодификацията на българския книжовен език на основата на източните говори. След него споровете за доминация на различните диалекти и школи постепенно стихват. Оценката на Иван Вазов е симптоматична за мащаба на събитието – „Цариградската библия реши езиковия спор в България и утвърди българския книжовен език“. Стоян Михайловски определя превода на Библията като „единствената грамотна книга на български език“.

В основата на пълното издание на Светото писание стоят американските мисионери Албърт Лонг и Илайъс Ригс. Като преводачи и редактори за това издание са привлечени книжовникът и издател Христодул Костович Сичан-Николов и Петко Славейков. Преди тях като преводач усърдно работи високо образованият Константин Фотинов (до смъртта си през 1858 г.). Той успява да преведе целия текст на Стария завет.

Именно така оформената преводаческа „комисия“, съставена след смъртта на Фотинов от двамата български книжовници и двамата американски мисионери, извършва наистина забележителен културен подвиг. С ясно съзнание за значимостта на стореното, четиримата са се увековечили на една станала прочута фотография.

Културният подвиг на преводачите на Цариградската библия – Константин Фотинов, Илайъс Ригс, Христодул Костович Сичан-Николов, Албърт Лонг, Петко Р. Славейков – ще остане като светъл знак, разпръснал мъглата на историята и отворил хоризонта на българското духовно просветление.