Георги Тошев представя книгата си „Наум Шопов. Бележки от един живот"

◊ ПОКАНА

Заповядайте на представянето на книгата „Наум Шопов. Бележки от един живот“ и документалния филм „Личен разговор“ от Георги Тошев на 20 октомври 2020 г. (вторник) от 18,30 ч. в Литературен клуб „Перото“, да отбележим 90 години от рождението на актьора. Събитието е част от Софийски театрален салон 2020 г. и част от Календара на културните събития на Столичната община 2020 г.

На 19 октомври 2020 г. (понеделник) от 19,00 ч. ще се проведе Литературен понеделник с Георги Тошев – автор на любими книги, филми, предавания, пътешественик и човек на духа – в Литературен клуб „Перото“ – част от серията срещи с любими български писатели.

Модератор на събитията ще бъде ръководителят на сектор „Национален център на книгата“ Светлозар Желев.

„Прекарах няколко месеца с мисълта за Наум, а след това – в неговата тиха компания. Предложих му да разкаже в книга своя изпълнен с обрати живот. Живот-път. Наум се замисли. Не след дълго каза „да“. „По-добре е аз да го разкажа, а не след време, когато ме няма, други да го преразказват с лъжи!“ Мъдрец – това е Наум. Тишината му е вик за човечност. Насъбрана енергия за споделяне. За него думите са важни.“

Георги Тошев, 2010

PS

Десет години по-късно Наум е тук.

Наблюдаващ.

Присъстващ.

Усмихва се през погледа на внука си Наум Шопов от сериала "Откраднат живот", пали се на сцената на Сатиричния театър с другия си внук Асен Мутаф­чиев в спектакъла „Трима мъже и една Маргарита“.

Лиза и Христо, децата на Наум Шопов и Невена Симеонова продължават талантливо и дискретно да са част от света на театъра и киното.

Паметта е действие.

Без антракт.

Георги Тошев, 2020

* * *

„Крал Лир“, „Вишнева градина“, „Последната лента на Крап“, „Животът в сън“, „Делото Дантон“… Театърът остава завинаги първи дом за актьора Наум Шопов.

Роден е на 27 юли 1930 година в Стара Загора в семейство Мара Шопова (по баща Делчева) и Христо Шопов, бежанец от Смърдеш, Костурско. Завършва гимназия в родния град. Играе в театрите в Ст. Загора (1948–1950), Пловдив (1952–1958), Бургас (1967–1968), в София – Театър на Народната армия (1958–1975, с прекъсване) и Народния театър (от 1985). И въпреки стотиците си роли той няма завършено висше актьорско образование. Киното го открива млад и му се отблагодарява със запомнящи се роли в „Цар и генерал“, „Случаят Пенлеве“, „Крадецът на праскови“, „Иконостасът“, „Инспекторът и нощта“, „Няма нищо по-хубаво от лошото време“, „Трета след слънцето“, „Топло“, „Вилна зона“, „Константин Философ“, „Граница“ и сериала „Капитан Петко Войвода“. Наум Шопов умира на 18 април 2012 година в София.

*

„Добре се чувствам в театъра. Това е моят първи дом. Може и да звучи сладникаво, но аз наистина съм се родил в него. Живели сме там. Родителите ми не са имали квартира. Били са бедни. Живеели в театъра, в гримьорната. Майка ми бе актриса – Мара Шопова. Баща ми, Христо Шопов, беше директор на театъра, чиновник в читалището. Случило се така, че ме поканили да дойда на този свят в театъра. Малко… как да кажа, неочаквано.“

Наум Шопов