Премиера на книгата "Влюбване в диктатора" от Пламен Дойнов

◊ ПОКАНА

Издателска къща „Несарт“ и Издателство „Кралица Маб“
Ви канят

на премиерата на книгата „Влюбване в диктатора“ от Пламен Дойнов

Водещ: Милен Миланов

За книгата ще говорят проф. Михаил Неделчев и д-р Георги Гочев

15 октомври 2020 г., четвъртък, 18.30 ч., Театър „Българска армия“, Сцена-клуб „Максим“, София, ул. „Раковски“ № 98.

Със съдействието на Театър „Българска армия“.

Заповядайте!

◊ КРИТИКАТА ЗА КНИГАТА "ВЛЮБВАНЕ В ДИКТАТОРА"

"Влюбване в диктатора" (2020) е огледална книга. Срещу нея стои "Балът на тираните" (2016), възлова за творчеството на Пламен Дойнов стихосбирка, стилна и достолепна. Взаимообвързани, тези две откровения на поета застават в упор и превеждат на езика на художествеността други, непознати за любовта и свободата позиции. Макар че припознаването им от предходните книги на Дойнов, като най-значими жестове от проявата на Човешкото, вече да са характеризирани от литературоведи като изключително оригинални ("Любовникът и Маестрото" (1993), "Мистификации" (1999), "Истински истории" (2000), "София Берлин" (2012), последната с номинация за наградата "Европейски поет на свободата", Полша, 2018).

Но тук има нещо особено - за пръв път сам авторът обединява темите на двете книги около идеята за "нова политическа поезия". Кое е акцентното и трябва ли въобще да говорим за акцент, сравнявайки тези две стихосбирки с предходните?

"Влюбване в диктатора" (каквото всъщност е всяко влюбване под диктат) оформя веднага впечатление за преднамерено нанесена "рана" върху човека, върху неговата съвест, най-жестоката и най-неизбежна болка от възможните исторически събития, разпознаваеми в дълбочина винаги първо от хората на изкуството. Покрусеният език ("сиви врани лакомо кълват ронливи букви") e обобщение за ситуираната биография на всеки поет. А за обикновения човек? - авторът изтръпва от предчувствие колко смутни и объркващи за него са днешните исторически сътресения чрез проявата на псевдодемокрация в родината му. "Влюбване в диктатора", въпреки огромния си тематичен обхват, заостря вниманието върху лъжовността, наивността и непризнаването на политически вини:

...тираните
изобщо не приличат на тирани,
а имат силата да се завръщат
като равни с равни

В този смисъл тя е неделикатна книга-предупреждение. И ако в "Балът на тираните" злото много често се показваше извън обикновения човек - виждахме го по планирани и добре обгрижвани тържества на политическия "елит" - сега прицелът на автора е много по-дълбок. Тираните "имат силата да се завръщат/ като равни с равни".

В настоящия брой 251 на сп. LiterNet може да прочетете пълния текст на рецензията на Мариана Тодорова "Рана и свобода".

В броя може да прочетете и подборка от стихотворения от книгата на Пламен Дойнов "Влюбване в диктатора".