Представяне на книгата "Оцелелите" - Рисунки на оцелели от Хирошима и Нагасаки

◊ ПОКАНА

Издателство "Изток-Запад" ви кани на официалното представяне на книгата "Оцелелите" - Рисунки на оцелели от Хирошима и Нагасаки.

Събитието ще се проведе на 7 февруари (петък) от 18:00 часа в Нова конферентна зала (Огледална зала) на СУ „Св. Климент Охридски”, Ректорат.

Специални гости на представянето ще са Бернар Есмен, професор по философия и научен комисар на изложбата на рисунките във Франция и проф. Стоян Атанасов - преводач на книгата.

Рисунки на оцелелите от Хирошима и Нагасаки

В историята на човечеството изминалият XX век ще се запомни с дълга поредица от масови трагедии и със забележителните си научни открития. Тези два процеса нерядко вървят ръка за ръка. Съчетали са се и в един зловещ експеримент – атомните бомбардировки над японските градове Хирошима и Нагасаки. През 40-те години на XX век САЩ са във война с милитаристична Япония. Част от върховните управници на страната решават да приложат като оръжие за масово унищожение новооткритата атомна бомба – за да смажат окончателно своя противник и за да проверят разрушителния ефект от новото оръжие. Постъпват с мирно японско население като с опитни животни.

Книгата "Оцелелите" съдържа около 200 рисунки, повечето от които са дело на непрофесионални художници – хора, преживели ядрените покушения над Хирошима (на 6 август 1945 г.) и над Нагасаки (на 9 август 1945 г.). Създадени са най-малко 30 години след атомния погром над цивилното население на двата японски града. Те се явяват визуален израз на травми, които времето не е заличило.

През септември 2017 г. две френски културни институции – Центърът „Жое Буске и неговото време“ и Националният архив на Франция – организираха в гр. Каркасон (Южна Франция) изложба на около 200 от японските рисунки. Каталог на изложбата е книгата "Оцелелите", която публикуваме в български превод.

Коментарите на френски автори идват от другия край на Евразия повече от половин век след създаването на рисунките. Тези коментари – благороден и убедителен урок по осмислено съпреживяване – показват, че наред с погледа „отвътре“ погледът „отвън“ може да изиграе съществена роля за разбирането на една „локална“ трагедия. Така тя получава общочовешки измерения.

Визуалните следи от едно абсолютно зло – унищожаването на повече от 140 000 невинни човешки същества – биха вдъхнали нова сила на такава универсална добродетел, каквато е състраданието. Тази добродетел ще прокара мост между сърцата на два отдалечени народа и ще докаже за пореден път, че душевната солидарност е предпоставка за истинското духовно общуване.

Стоян Атанасов