Представяне на книгата "Зеленото ухо" от Любен Дилов

◊ ПОКАНА

Любен Дилов-син, Маргарита Дилова и издателство „Ентусиаст"

Ви канят на представяне на книгата „Зеленото ухо. Незавършеният роман на една студентка" от Любен Дилов

на 29 януари 2020 г. от 18:30 ч. в  Книжен център „Гринуич",
гр. София, бул. „Витоша" №37

Вход свободен. Заповядайте!

В тези произведения, писани през различни години, Любен Дилов представя възгледите си за удобните богове, които човечеството си създава. Колкото и да са страшни, основната им задача е да правят греховете човешки още по-сладки. Както и за този времеви парадокс, непровидян от Айнщайн, че дори и да разполагаш със собствена машина на времето, времето за любов никога не стига.

„Незавършеният роман на една студентка“ още с излизането си става една от любимите книги на студентите, а „Зеленото ухо“ е преведена на повече от 15 езика и включена в девет различни антологии на съвременната световна фантастика.

„... ако е позволено изобщо да се дели сериозната фантастика на течения и категории, то единственото оправдано деление би било на: плашеща и разсмиваща". Тези думи на главния герой от „Зеленото ухо" описват лаконично том шести от събраните съчинения на Любен Дилов. Изданието от поредицата на „Ентусиаст" отново е майсторски оформено в неподражаемия стил на художниците Владимир Тодоров и Чавдар Гюзелев.

„Зеленото ухо" и „Незавършеният роман на една студентка" са сред най-четените новели на най-превеждания български фантаст. Смешни и лирични, и трите произведения заедно с „Двойната звезда" са сред най-доброто в сферата на научната фантастика, писано на български. Въпреки че са създадени преди десетилетия, като научен патос те са напълно адекватни на съвремието, а историите от „Незавършеният роман" определено намигат към модерните фантастични сериали. Студентката на Дилов-баща, без да е екшън-герой, напълно чудесно би стояла в компанията на Батуомън, Отровната Айви, Зена, Жената чудо, Черната вдовица или някоя от другите героини на Marvel и DC.

„Зеленото ухо", пък е класически прийом на разкази в разказа, щедро използван в литературата от „Декамерон" и „1001 нощ" насам. Освен всичко останало, той описва и частично действителни събития на една от многото световни конференции на научните фантасти, които са особено популярни от средата до края на миналия век. Научната фантастика избухва със стотици имена на станали вече днес класици автори. Бредбъри, Азимов, Кларк, Клифърд Саймък, Зелазни, Дейвид Брин, Лем, Братя Стругaцки и т.н. Много от тях са близки приятели на Любен Дилов. Въпреки смелото им въображение, епохата на социалните мрежи и интернет е все още далеч и единственото им възможно общуване са преките срещи. На тези срещи не са редки „състезанията" по импровизирано разказване, каквото именно представлява „Зеленото ухо". Когато новелата набира популярност след преводи на основните световни езици, Дилов е затрупан по пощата от дървени, гипсови, порцеланови, парафинени и всякакви зелени уши...  Някои от тях още се пазят в дома му.

Новелата като жанр търпи особен разцвет през 70-те години на миналия век като изключително удобен, „списаниен" формат. Освен това англосаксонската система за хоноруване е на знак, така че писателите са силно стимулирани да пишат по-дълго от разказ и по-късо от роман.

По-близо ли сме днес до отговорите на въпросите, които поставя Дилов? Едва ли, но те продължават да звучат все така смешно и да ни убеждават, че да – все още е по-лесно да предскажеш бъдещето, отколкото миналото.

◊ ЗА АВТОРА

Любен Дилов (25 декември 1927 - 10 юни 2008) е определян от писателите Аркадий Стругацки, Станислав Лем и Фредерик Пол като „един от десетте най-ярки представители на философската научна фантастика“. Автор е на повече от 40 романа и сборници с повести и разкази, преведени на основните европейски езици, на японски и на китайски, в общ тираж от над 3,5 милиона екземпляра. Носител е на множество национални и европейски награди, сред които „Еурокон“ (1976) за романа „Пътят на Икар“. Тънката ирония и често парадоксалният му социален критицизъм дават основание на мнозина да отбелязват, че фантастичният жанр е просто находчив опит Дилов да маскира истинските си прозрения за обществото в България по времето на комунизма. Той е от малцината български писатели, които непосредствено след 10 ноември 1989 г. изваждат няколко от т.нар. „ръкописи в чекмедже“ – трудове, за които е смятал, че е невъзможно да бъдат издадени по време на режима.