Премиера на книгата „БАЙ ИВАН. Безпристрастният свидетел. Иван Христов Юскеселиев – фотожурналист (1887-1947)“

По покана на Фотосинтезис изданието ще представят: историците Николай Поппетров от Института за исторически изследвания на БАН, проф. д-р Евгения Калинова и проф. д-р Искра Баева от Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски", Васил Т. Василев, юрист и публицист, и Иво Хаджимишев, съставител на книгата.

 
Заповядайте на 12 декември 2019 от 19:00 ч. в Кафе-галерия Фотосинтезис, бул. "Васил Левски" 57
 
Книгата е двуезична и ще може да бъде разгледана и закупена по време на събитието. 

 

 

Иван Юскеселиев, известен на всички от българската журналистическа гилдия като „Бай Иван“, е един от най-изявените майстори на репортажната фотография от онова време.

Тримата братя Иван, Любен и Васил са родоначалници на четирите поколения професионални фотожурналисти Юскеселиеви. Ако се съберат на едно място (а може би това не е лоша идея) творбите на всички Юскеселиеви, може да се получи невероятно богата картина – свидетелство и преди всичко правдив документ за историята на България в рамките на едно столетие.

От творчеството на родоначалника на тази плеяда фотожурналисти, Иван Христов Юскеселиев, са останали до наши дни над пет хиляди кадъра в сравнително тежко състояние с преобладаващо политическо и протоколно съдържание. Изображенията върху черно-бели стъклени фотографски плаки са 105. Останалите негативи от рол филми 4,5/6 и 6/9 см са заснети с легендарните Zeiss Ikon, а стотици лайка формат кадри – с един от първите внесени в България фотоапарати Contax.

В периода 1920-1933 той работи за вестниците „Политика“ и „Свободна реч“, а след това до 31 декември 1944 година снима за вестниците „Утро“, „Дневник“ и „Илюстрована седмица“. От 1945 година работи за вестниците „Народ“ (орган на Българската социалдемократическа партия) и „Изгрев“ (издание на кръга „Звено“). Издъхва на 15 февруари 1947 година едва 59-годишен.

Един от запомнящите се репортажи на Иван Юскеселиев е получил височайша похвала за отразяването на гостуването на сръбския крал Александър I в България. В един ден, на 7 октомври 1934, излизат едновременно два броя (614 и 615) на вестник „Илюстрована седмица“. Тук публикуваме страници от брой 615, отпечатани седмица преди атентата и смъртта на Александър I.

Под черта на последната страница на вестника е написано:

„На гара Цари брод Н. В. Крал Александър I е изказал възхищението си пред нашия фоторедактор Иван Христов Юскеселиев от многобройните и хубави снимки в списанието ни, дадени по случай тържественото му посрещане в София, които лично е видял.“

За голямо съжаление тези стъклени негативи не са съхранени.
 Други върхови постижения на Иван Юскеселиев са репортажите му от всенародното ликуване при рождението на престолонаследника Симеон Търновски на 16 юни 1937 година и погребението на Мустафа Кемал Ататюрк на 10 ноември 1938 година.

Особено ценни са силните репортажи от две ключови събития в историята на България от четиридесетте години на ХХ век – посрещането на нашата армия и администрация при връщането на Южна Добруджа на България през септември 1940 година и „заемането на Македония“ през април-май 1941 година, както някои историци наричат това събитие днес.

Изключително силни са също така двеста седемдесет и трите изображения, чрез които Иван Юскеселиев увековечава раздялата на българския народ с цар Борис III. Един ден голяма част от тях би трябвало да бъдат публикувани в отделна книга.

В други четиристотин трийсет и седем изображения, при изключително трудни както осветителни и технически, така и здравословни условия, Иван Юскеселиев прави последния си забележителен репортаж, в който документира предимно заседанията на Първи състав на Народния съд.

Всички изброени теми са представени в книгата, но в този формат не е възможно да бъдат разгърнати в цялост.

При подбора на фотографиите съм се съобразявал главно с посланието и важността на събитието, а не с техническите качества на конкретното изображение. Те не навсякъде са отлични, главно поради комбинацията от много лоши, понякога почти невъзможни светлинни условия, при които фоторепортерите са били принудени да работят със слабо чувствителни филми в онези години.

За разчитането, разгадаването и интерпретирането на подбраните за това издание изображения неоценима помощ получих от историците Николай Поппетров от Института за исторически изследвания на БАН, проф. д-р Евгения Калинова и проф. д-р Искра Баева от Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, както и юриста и публицист Васил Т. Василев. Това стана при почти пълна липса на конкретна и точна информация за снимките от целия масив от изображения.

За съжаление, не познавах лично автора на фотографиите, които предстои да видите в тази книга. Но в професионалния си път в течение на годините имах щастието да опозная първо по-малкия му син Христо (тогава бях много млад, прохождах в професията – може би в неговите очи самоуверено, без да подозирам какво е заложено генетично в Тити – така го наричаха всички във вестник „Вечерни новини“). Малко след това, по времето, когато чиракувах в „Българска фотография“ – Държавен фотоархив, попаднах близо да първородния син на бай Иван – Борис. Той беше един от водещите фотографи там. В списание „Отечество“ работих ежедневно в продължение на 15 години с племенника на бай Иван – Огнян Любенов Юскеселиев. След това, вече в деветдесетте години на ХХ век, дойде редът на внука му Венцислав („София прес“) и правнука Красимир, с когото работихме заедно в списание и вестник „Сега“.

Познавайки добре и отблизо в течение на повече от половин век потомците на бай Иван, сега осъзнавам, че всички те всъщност са наследили и достойно носят в себе си неговата доброта, талант, трудолюбие, висока професионална и колегиална етичност и морал...