Представяне на книгата с разкази на Димитър Радев „Косите на Авесалом“

◊ ПОКАНА

Културният център на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и издателство „Скалино“ Ви канят на

представянето на дебютната книга с разкази на Димитър Радев „Косите на Авесалом“ на 4 декември, сряда, от 19 ч. в Театралната зала „Алма Алтер“ на Софийския университет.

Книгата ще представи поетът Ани Илков, а в четенето на разкази от нея заедно с автора ще участват актьорите Владимир Пенев, Елена Димитрова и Димитър Николов.

Заповядайте!

Вход свободен.

Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

Димитър Радев е завършил актьорско майсторство в класа на проф. Димитрина Гюрова в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ и е специализирал кино и телевизионна режисура при акад. Людмил Стайков. През 2005 г. е приет в „Ню Йорк Филм Академи“, където завършва специалностите сценарно писане и кино режисура. През 2017 творческите му търсения го отвеждат в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където завършва магистратура „Литература – творческо писане“. Има четири късометражни филма, представени на международни фестивали, а тази година засне дебютния си игрален пълнометражен филм „Рая на Данте“, на който е сценарист и режисьор.

„Познавам разказите на Димитър Радев от времето, когато пребиваваше в магистърската програма по творческо писане на Софийския университет. Още тогава той вече беше намерил необходимата му форма и работеше усърдно – с внимание и упоритост, за да постигне оптимално естетическо въздействие. Но каква беше тази постигната рано форма? Това беше формата на късия разказ, твърде нетипична за днешните моди в писането на художествена проза, където се налага повече т. нар. „дълъг къс разказ“ клонящ към новела. С нещо като ранна съзнателна зрялост Димитър Радев се придържаше към максимално сгъстения и понякога много интензивен къс разказ. Тази почти анекдотална форма на разказ изисква фотографски, а понякога и фактографски умения. Тоест разказите на Димитър Радев са изцяло построени върху внимателното наблюдение. Това може да е наблюдение на окото, „фотографско“ наблюдение, но може да е и рефлексивен размисъл, интроекция някаква, разгадаваща спомена и разчертаваща картата на някакво отдавна отминало събитие, превърнало се във времето в трудно разгадаем идиом.“

~ Ани Илков