Премиера на "Империята трябва да умре" от Михаил Зигар

◊ СЪБИТИЕТО

ИК "Жанет 45" представя

"Империята трябва да умре" от Михаил Зигар

Превод от руски Здравка Петрова
Редактор Доротея Табакова
Оформление Милена Вълнарова

Премиера: 4 декември 2019 (сряда), 18:30 ч.
Академия "Никола Тесла", бул. "Цариградско шосе" 17, София

Книгата представя: Евелина Келбечева, историк

"Необикновено увлекателна книга. Най-важният етап в историята на Русия става ясен благодарение на това, че хората, творили тази история, са показани удивително живи; понякога направо ти се иска да им кажеш: „Не, не трябва, това е грешка, вие погубвате Русия!“ Не мога да се сетя за нито една друга книга която така пълно, точно и мощно да представя на читателя смисъла на ключово историческо събитие."
~ Владимир Познер, журналист и телевизионен водещ

"Странно, че такава книга не е била писана по-рано. Спокойно, умно, пределно увлекателно изложение на събития, случили се преди сто години. Тази книга разказва как се движат механизмите на властта, как се прави историята на страната и как можем да я загубим."
~ Текла Толстая, журналист и режисьор

"Изглежда забравяме да се обръщаме назад и да си научаваме уроците; ала това е твърде важно умение за всяко общество, което иска да поддържа здравословна политическа среда. Зигар е един от онези важни мислители, които ни помагат да не губим паметта си, и така да съхраним ума си."
~ Надя Tолоконникова, Pussy Riot

"Четеш си тази книга и току си мислиш: съвсем като сега е, едно към едно; а този персонаж – та това е Путин, а пък онзи глупак е същият като този днешния, а пък ей този там – ами да, това е Навални!

Какво си мисля по този повод ли? Ето какво: Когато духа вятърът на промените, издигай не стени, а платна. И се учи да ги управляваш."
~ Слава Рабинович, инвестиционен финансист, икономически и политически анализатор

"Зигар превръща Русия от края на XIX и началото на ХХ век в своеобразен ретро фейсбук: десетки персонажи, преминаващи от история в история, преплетени съдби, крехки алианси, скандални раздори, страстни сдобрявания. Спешно трябва да си вадим уроци от този опит със столетна давност. Ако тогава властта поне малко по-слабо беше завинтвала гайките и навреме да беше дала на страната достатъчно свобода, можеше да минем и без тези сътресения."
~ Галина Юзефович, литературен журналист, Meduza

"Завладяваща книга. Зигар, журналист по професия, подхожда към историята, сякаш я интервюира – слуша какво има да кажат участниците в нея и умело поставя всичко в контекст. Ако ви е нужна книга, която няма нищо общо с лавината от други революционни заглавия, която е добре проучена и още по-добре написана, която превръща историческите личности във ваши лични познати, която ви дава възможност да усетите дъха на смъртта в епоха, отдалечена от нас на век разстояние – прочетете тази книга."
~ Foreign Policy

"В забележителния труд на Михаил Зигар много подробно се разказва как Русия се е търкаляла към своя крах, поради какви грешки и престъпления този крах е ставал неизбежен. Добре е творците на сегашната история да я прочетат, да помислят и да си извлекат урок."
~ Владимир Войнович, руски писател

◊ ЗА АВТОРА

Михаил Зигар (р. 1981 г.) е руски журналист и писател. Живее в Ангола, учи в Каирския университет (Египет), завършва Московския държавен институт за международни отношения (МГИМО). Десет години работи като военен кореспондент за вестник „Коммерсантъ“, пише и излъчва от мястото на събитието репортажи за военните конфликти в Ирак, Ливан, Судан, Палестина, Узбекистан и други горещи точки на света. Чете лекции в МГИМО по международна и аналитична журналистика. Бивш заместник главен редактор на „Русский Newsweek“, колумнист в OpenSpace.ru, Slon.ru, Gzt.ru, Forbes.ru, бивш главен редактор (2010–2015) на независимия руски новинарски телевизионен канал „Дождь“ („Дъжд“). Заснема документалните филми „Да погребеш Сталин“ (2013), „Кой тук е властта. Четири версии за разстрела на Белия дом“ (2013) и историческия мини-сериал „Былое и Дума“ („Минало и Дума“). Живее и работи в Москва.

Отличен е с престижната международна награда CPJ International Press Freedom Award (2014), присъждана на журналисти, показали мъжество в защита на свободата на словото, докато са били обект на атаки, заплахи или затвор.

През 2016 г. Зигар основава „История на бъдещето“ – креативно студио, което създава нови жанрове и подходи за разказване на историята. Студиото стартира мащабния образователен мултимедиен проект „1917. Свободна история“ – своеобразен „документален фейсбук“ от 1917 година. Проектът има руска и англоезична версии и дава възможност да се проследи в реално време какво се е случвало в дните преди решаващите събития отпреди сто години – записки, мисли и преживявания на над 1500 реални исторически персонажи от онова време.

Най-новият проект на студиото е „1968.digital“ – документален сериал за смартфони, в който действието се разгръща на екраните на мобилните телефони на участниците в различни събития през 1968 година.

Михаил Зигар е автор на книгите „Газпром. Новото руско оръжие“ (в съавторство с Валерий Панюшкин, 2008), „Цялото кремълско войнство“ (бестселър в Русия, издадена в България като „Владимир Путин. Неизбежните войни“, 2015) и „Война и мит“ (сборник с репортажи за войни, революции и преврати).

„Империята трябва да умре“ излиза в Русия през 2017 г. и веднага се превръща в национален бестселър. Въпреки документалната й точност, тя по-скоро наподобява криминале, отколкото исторически роман или учебник. Никой преди не е писал по толкова актуален и завладяващ начин за руската история. Американският сайт Kirkus Reviews определи англоезичното й издание „The Empire Must Die. Russia's Revolutionary Collapse, 1900-1917“ за една от най-добрите исторически книги на 2017 година.

За преводача:

Здравка Петрова е завършила руска езикова гимназия, руска и английска филология в СУ „Св. Кл. Охридски“. Дълги години е била  редактор в  Издателство „Христо  Г. Данов“. Преподавала е „Стилистика на превода“ в Пловдивския университет „П. Хилендарски“.

Превела е от руски над 100 заглавия – самостоятелни книги, разкази, новели и романи, публикувани в списание „Факел“. Сред най-популярните са тетралогията на А. Рибаков „Децата на Арбат“, новите преводи на „Ана Каренина“ от Л. Толстой, „Герой на нашето време“ от М. Лермонтов и „Миргород“ от Н. Гогол. Други значими произведения, преведени от  нея, са „Живот и съдба“ от Василий Гросман, пиесата „Платонов“ от А. Чехов, творби на Ф. Сологуб, Вл. Набоков, А. Приставкин, А. Литвиненко, Вл. Шаров и др.

Трикратен носител на Наградата на Съюза на преводачите за изключително високи постижения в  областта на художествения превод. Двукратен носител на Награда „Пловдив“ за високи постижения в културата. Има две номинации за Националната награда „Христо Г. Данов“.