„Езикът, на който умирам" - Васил Прасков чете с приятели

◊ ПОКАНА

Издателство "Библиотека България" и Васил Прасков, в партньорство с „French 75" и „Нова Асоциална Поезия"

представят

„Езикът, на който умирам" - Васил Прасков чете с приятели

Премиера на новата поетична книга на създателя на движението „Нова Асоциална поезия", стоящ отвъд рамките на академичността, комерсиализацията на културата и издигането на таланта в култ. Една бяла и чиста книга за езика и заради езика, смъртта и любовта, представена от приятели и съмишленици.

Със специалното участие на:

. Божидар Пангелов, редактор на книгата
. Александър Иванов, НАСП
. Ива Спиридонова, издател
. Симеон Аспарухов, издател

"Тази книга е за езика. „Лошото момче“ на българската литература отново изненадва читателя, но този път пряката провокация отстъпва, за сметка на изящна лирика, чиято нишка може да бъде проследена в предишните книги на Васил Прасков. Ерудитското заиграване с езика сякаш отстъпва пред чисто емоционалното пресъздаване на философското противостоене по оста любов - смърт, като по някакъв специфичен начин, може би чрез християнско смирение, свързва противоположностите в едно цяло. Дали това е предмордиалният език, търсен в тази поетика, остава да разберем, когато затворим последната страница."
~ Божидар Пангелов, редактор

"Една книга, оцеляла след апокалипсис, преживяла потопа от думи и осмелила се да достигне небето. За да си поговори с Бог за греховете ни. Писане, което завършва строежа на Вавилонската кула, за да ни даде универсалния език. Човешки и божествен едновременно. И затова вечен.

Акт на умиране, акт на обичане, акт на себеизписване, за да отидеш далеч отвъд поезията и да си точно тук и сега. И да създадеш език, древен колкото самата любов и разбираем колкото смъртта. „Езикът, на който умирам”. И същия, на който обичам."
~ Ива Спиридонова

"В "Езикът, на който умирам" на Васил Прасков има много смърт. Но тя не тежи, защото е оправдана чрез любовта; не просто оправдана, тя Е любовта – разгърната метафора, синоним, или дявол знае какво. Важното е, че любовта Е, а смъртта парадоксално тук е любов. Оттук идва отварянето, излизането от ужаса и безнадеждността на края. Не, това „излизане“ не е лесно, минаваш през ада, за да стане твое. Но, както се казва в едно стихотворение на любима моя авторка, "няма лесни начини за възкръсване!"
~ Георги Милев

Заповядайте, за да подкрепим човека, без когото движението и едноименното електронното списание НАСП нямаше да съществува, човека, с чиято безкористна подкрепа се родиха много прекрасни книги, приятеля Васил. Елате, за да почетем поезия заедно с него на "Езикът, на който умирам".

Дата: 28 ноември 2019
Час: 19:00
Място: „French 75" - ул. "Сердика" 28, София

Вход свободен.

Бъдете наши гости!