Издания / премиери
Премиера на книгата "Седмият жест II" от Цветанка Еленкова
07 юни 2019 г., 18:30 часа, Литературен клуб „Перото” - НДК
◊ ПОКАНА
„Вс Пъблишинг” и Цветанка Еленкова
имат удоволствието да ви поканят
на
представянето на книгата „Седмият жест II”
За книгата ще говорят Кристина Йорданова и Йордан Ефтимов
07 юни 2019 г., петък, 18:30 часа, Литературен клуб „Перото”, НДК.
Заповядайте!
За „Седмият жест II” Цветанка Еленкова бе удостоена с Литературната награда „Дъбът на Пенчо” (2019)
„Седмият жест II” е продължение на емблематичната книга на Цветанка Еленкова „Седмият жест”, излязла през 2005 г. и имаща три издания в чужбина: Сърбия (2009), Англия (2011) и Франция (2017). Това е книга със 77 плюс 7 поетични фрагмента, част от общо 365-те писани в продължение на една година, през 2003. Те се четат във вида, в който са възникнали с почти никаква редакторска намеса. Познавачите на Библията твърдят, че изразът: „Не бой се!“, се среща в нея 365 пъти, за всеки ден от годината по един. Една от най-обговаряните теми на фрагментите от своя страна е смъртта. Смъртта, от която не бива да се боим, както стана ясно. Тази книга е за всичко онова, което се случва, когато не се боим.
Цветанка Еленкова е богослов по образование и в момента работи по докторската си дисертация върху поезията на св. Григорий Назиански. Автор е на пет стихосбирки, две книги с есета и множество преводи от английски, македонски и гръцки, между които книги на Реймънд Карвър и Фиона Сампсън. Поезията ѝ е превеждана на петнадесет езика.
*
„Словото конструира свят. С това започва християнската книга на книгите: с Бог, който създава, изричайки. И макар човешкото слово да е лишено от демиургична функция, която да прави световете му видими и общи за всички, то има една друга стихия: да пресътворява не това, което е и предстои, а това, което вече е преживяно, миговете на сърцето, личните епифании, опита, който е несподелим само емпирично, през видимото и наличното. Това прави и „Седмият жест II” на Цветанка Еленкова.”
Кристина Йорданова, из „Поезията като епифания”