Представяне на книгата "Крадец на спомени" от Владимир Шумелов в Бургас

◊ ПОКАНА

Бургаска писателска общност

Ви кани

на представянето на книгата "Крадец на спомени" от Владимир Шумелов
(разкази), изд. „Потайниче“, С., 2019 г.

За книгата и автора ще говорят Милка Иванова и Николай Фенерски.

Заповядайте на 22 април 2019 г., понеделник, от 18 ч. в Дом на писателя, ул. "Вола" 1 - Бургас

◊ ЗА КНИГАТА

„Докато четях тази книга, си мислех за чувствата, които изпитвахме през 90-те. Тогава се появяваха първите ни книги. Сигурен съм, че онзи трепет няма да се повтори. […] Онова време изигра решаваща роля за оформянето на Владимир Шумелов като писател. Владо държеше да се разбере, че е част от него. Затова и сега имам усещането за вписаност. За нескрито желание да участва в процеса. И то в процеса на вишегласно самозаявилия се постмодернизъм. Какво стана по-нататък, всеки от вас сам може да си отговори, но е факт, че Владо и до сега е верен на един вид литература, която винаги е съществувала и вероятно ще съществува, все едно как я наричаме. Тя е фрагментарна, асоциативна, рефлексивна, вълнува се от недоизказаното и сугестията. Освен това не крие литературните и културните си претенции. Тя цитира, изписва имената на наши и чужди автори, на философи, музиканти, политически личности, за да изгради образа на основния си герой. Интелектуалеца. Драмата на последния е във фокуса на всички сюжети. Неговата чувствителност е свръхмощният катализатор на случилото се и случващото се. За това усещане в не малка степен допринася повествованието, което се води предимно от първо лице. Разбира се, има и уловки. Защото личното, автобиографичното време, се разтваря под напора на най-силния и най-важния творчески реактив – този на въображението. Това дава истинска свобода на повествователя. Той ту се приближава към автора, ту се отдалечава от него, поставяйки читателя в критични ситуации. Казвам критични, защото тази непрекъсната игра, това артистично превъплъщаване и завръщане към себе си релативизира представите за добро и зло, красиво и грозно. Рисковано е да се мери само с един аршин. Да се оценява по една скàла. […] Защото литературата, която пише Вл. Шумелов, разработва сюжети, в които духовните премеждия отвеждат към човек с много лица. И е предназначена за хора със сродна душевност, следователно за онова множество, чиято единност проектира още през 20-те години на миналия век Атанас Далчев, мислейки себе си и себеподобните като разпънати между света отвъд прозореца и този на стаята. Между безизкусната радост да живееш и се наслаждаваш на простичките неща и онова невероятно въодушевление, когато откриваш света с помощта на книгите; когато го преживяваш с помощта на чуждото познание и мъдрост. Кой е  верният избор?! В повечето случаи се опитваме да постигнем и двете. Но тъй като всеки избор си има цена, и този се оказва повече от последствен. Житейски и литературно последствен. Възползвайки се от познания, от сладостите на двата живота, ставаме кръстовища на воюващи помежду си светове. За тях, струва ми се, разказват книгите на Вл. Шумелов. „Крадци на спомени“ – също.“
~ Проф. дн Сава Василев

„Откритията в встъпителното есе „Краят (вместо увод)“, които определено не са само танатологични, пронизват като червена нишка много от текстовете в книгата: като скитничество и търсене на свободата (но и бягство), завършващи като завръщане – в родния край, към себе си и младостта, детството (и това завръщане е сбогуване с всичко, което е заседнало като първи спомени от живота, включително и любовта, защото това е най-трайната човешка памет); екзистенциалните, социални и биологични страхове на съвременния човек, усещането за „изчерпване на историята“, чувството „че оттук нататък животът ще продължава „и така нататък“ (Калин Янакиев). „Все пак мисля, пише Шумелов, че продуктивното за писателя не е точно онова неясно усещане за Края, а емоцията, наречена тъга, която е твърде различна.“ Тази отчетлива емоция ще намерим в почти всички текстове.“
~ Д-р Радка Пенчева

„Прозата на Владимир Шумелов от последния му сборник „Крадец на спомени“ продължава постмодерните тенденции от 90-те години, но на ново ниво. Макар и флиртуваща с ниските етажи на социалното и езиковото битие, тя си остава интелектуалистка проза. Със своята колажност, фрагментарност, алюзитивност, цитатност, пародийност и пр. тя изисква и нов тип читател, подготвен за нейното възприемане. При всички случаи това не е масовият читател, макар че героите на тази проза са извлечени буквално из маргиналните обиталища на социума.“
~ Проф. дн Николай Димитров

„За 25 години Владимир Шумелов си изработи свой собствен стил, кръг от важни теми, проблеми, герои, изразни средства. Твърдя го с увереност тъй като познавам творческото му развитие.

„Крадец на спомени“ обаче е дълго подготвяна  приятна изненада. Книга – антология на най-добрите му достижения, поглед към изминатия път, оценка на постигнатото и експозиция на новите му креативни търсения, в които автобиографичното начало е винаги основополагащо. Част от парчетата от „Двойно“ и „И така нататък“ присъстват в „Крадец на спомени“, но това не е маниерен ход, а логично и мотивирано решение за доуплътняване и доизграждане физиономията на сборника. Така например „Пърформанс на пчелата в полет, ден преди“ присъства като допълнение към „Погледът назад“, а „Воайор“ влиза в интересен тематичен дебат с „Любов по време на задушница“. Любопитен поглед към творческия процес, към манталитета и мисленето на пишещия представлява „Писмо до Джон Ъпдайк“, текст, който харесвам отдавна. А че Владо Шумелов разработва успешно и по-обемни форми като новелата го доказва убедително в „Бръсначът на Окам“ и „Погледът назад“.
~ Борислав Гърдев