Неда Антонова представя в Плевен новия си роман, посветен на Левски

◊ СЪБИТИЕТО

Новият роман на Неда Антонова „Любовта и смъртта на първия след Бога“ ще бъде представен в Плевен на 1 март. Писателката ще гостува в родния си град, за да се срещне с ученици и преподаватели в ПГ по механоелектротехника. По покана на читалище „Пробуда“, в 16.00 ч., в ХГ Дарение „Светлин Русев“ тя ще има среща и с плевенската общественост.

„Първият след Бога“ е роман за Васил Левски, нов и необикновен прочит на неговата участ на жертва и саможертва, която век и половина съзнателно се премълчава. Както бе премълчавано делото на Царица Елеонора Българска, значението на Светицата Стойна Преподобна за България, жестоката съдба на най-великата вдовица – забравената Венета Ботева, за която Неда Антонова за първи път подробно разказа в „Неговата любима“. 

Никое жури не забеляза тези книги, освен журито на читателите – поредните им издания не секват, възторгът на публиката им е непознат за повечето ни днешни писатели. Писач от класа, в „Първият след Бога“, Неда се извисява до нов духовен връх. Който го изкачи – ще остане без дъх.

Защото това е книга за обречената любов на Васил Кунчев към жената, която го изпраща до бесилото. Обречена, защото той вече е бил венчан за мечтата си – да види народа си свободен. Защото Лъвский казва: „Преди да встъпя в делото, аз предадох душата си на Бога.“

Освен любовната му драма тук оживява и трагичната самота на Апостола в битката му срещу двете империи – османската поробителка и бъдещата руска освободителка. Срещу тях Лъвский се изправя сам-самичък. Не ги побеждава, но ги надживява. Завинаги. Защото тази битка е за бъдещата България – битка унищожителна, покъртителна, разтърсваща, пречистваща… 

Неда Антонова е извършила задълбочено проучване на неизвестните страни от съдебния процес срещу българския Христос. И ни припомня, че вече 144 години историците ни не дават отговор на следните питания, които и до днес висят със страшна сила над България:

Защо Дякона е осъден на смърт за убийство по показанията на един единствен свидетел, без да са потърсени други? 
Защо още в начало на процеса великият везир е поискал Левски да бъде непременно обесен?
Защо граф Игнатиев е толкова доволен от присъдата, че бърза да докладва на Петербург за „щастливия изход от Софийската афера“? 

Слаба Богу, най-сетне се намери български писател, който да изрече на всинца ни: „Васил Левски не е убиец! Апостола не е извършил убийството, за което е осъден!“

Това не само твърди, но и доказва Неда Антонова.
Нейните открития са логически и исторически защитени.
И са много майсторски въплътени в духа на тази много свята и много чиста книга.

Румен Леонидов