ИК "Жанет 45" представя "Дордето слънцето се пръсне" от Дилън Томас

◊ СЪБИТИЕТО

ИК "Жанет 45"

представя

„Дордето слънцето се пръсне“

Избрани стихотворения от Дилън Томас

Превод Александър Шурбанов

Оформление Люба Халева

Премиери:

• София:

5 декември 2018 (сряда), 18:30
Фотосинтезис, бул. "Васил Левски" 57

• Пловдив:

10 декември 2018 (понеделник), 18:00
Радио Пловдив, ул. "Дондуков" 2

„Когато на 27 октомври 1914 г. в покрайнините на Cуонзи, в дома на учителя по литература Дейвид Томас и неговата съпруга, шивачката Флорънс, се ражда момче, семейството не е решило какво име да му даде. Минават цели седем седмици, докато най-сетне го записват: Дилън. По-добър избор едва ли би могло да има. 

В уелския епос Мабиногион при един скок на мислещата се за девица Аранрод от хълбока й ненадейно изпада прекрасно мъжко отроче с буйни рижи коси. Надареният с магически способности крал на Гуинед Мат го нарича Дилън, което на уелски значи „море“. И митичният Дилън веднага се отправя към морето – неговата естествена стихия.

На един рàнен портрет виждаме Дилън Томас с красиво бледо лице, обкръжено от пламтящи огнени къдрици. Почти като онзи възкръснал Албион от гравюрата на Уилям Блейк „Радостен ден“. И водната шир, която от памтивека прегръща Уелс, познава своя дългоочакван син и се втурва да си го вземе.

Уелс и Дилън Томас са неразлъчни от начало до край. С характерното уелско светоусещане и изразителност свързваме звучната риторичност и песенност, кипящата многоцветна образност на неговата поезия. Уелският пейзаж предлага материал за цяла система от картини и символи в творчеството му.

Ако Дилън Томас разрушава безпощадно познатия ни свят на опитоменото и обезличено, полуумъртвено от граматически правила и обичайна употреба слово, то не е за да ни изправи пред безнадеждните му руини, а за да го претвори в ново, неподражаемо, живо единство. И затова той подхваща свръхчовешка борба за възраждане на словото, за включването му в непознати многозначителни съчетания, в цели нововъзникващи системи, в които то участва не само със смисъла, но най-вече с оживялата си след дългата немара телесна обвивка от звукове, ритми и ехà. Томас е вдъхновен и ненаситен ковач на думи; преводът може да предаде само малка част от това развихрено словотворчество: грехояд, ветроизвор, тигролъв, кръстоположни птици, лунногриво племе, гробокопитни жребци. Той споява привидно несъвместимото, за да смеси пространството с времето. Размества и разбърква частите на изречението така, че да престанем да мислим за техния ред и да се отдадем докрай на безбройните внушения на думите. В това отношение неговата творческа смелост и изобретателност могат да бъдат сравнени единствено с тези на Джеймс Джойс.

Творец, чийто почерк не търпи никакви ограничения, но чиято дисциплина е желязна; анархист, който кове закони; трудолюбив мечтател; педантичен романтик; дълбокомислен певец – колко още подобни оксиморони бихме могли да натрупаме, преди да успеем да опишем противоречивата, почти невъзможна природа на поета?

Той иска от всяко свое стихотворение да бъде сложно, разнопосочно, многопланово, вътрешно противоречиво и все пак единно като нещата от живота, които ни заобикалят. Защото трябва да се вмести между тях, да заеме полагащото му се място в действителността. Поезията трябва да стане неразривна част от света, в който живеем.“

~ Из предговора на Александър Шурбанов