Премиера на „Детайли" - втората поетична книга на Ива Спиридонова

◊ ПОКАНА

Литературна агенция "Издателство "Библиотека България" и "ProjectCafé" представят "Детайли" - втората поетична книга на Ива Спиридонова.

Премиерата ѝ в София ще се състои на 29 ноември от 19:00 ч. в уютното пространство на "ProjectCafe".

Ще ви очакваме там, да ви разкажем за живота, криещ се в парчетата от пъзела на света, който Ива Спиридонова създава за себе си и за вас.

Авторката ще представи книгата си чрез въздействащо съчетание на изкуства, в което поезия, музика и фотография се срещат и доближават, създавайки едновременна красота, такава, каквато ще уловите и в самата книга, и в думите на Ива Спиридонова и Симеон Аспарухов, които ще представят за вас свои нови стихове и текстове от книгата.
Всичко това ще се случи на фона на уловените от обектива фотографски кадри, частици от тайната, заключена в „Детайли”. Своята гледна точка за книгата ще сподели и нейният редактор и автор на фотографиите – Симеон Аспарухов.

Заповядайте на тази дългоочаквана първа среща с втората книга на Ива. Подготвили сме ви изненадваща комбинация от думи, звук и образи - едно различно изживяване, докосване до най-фини и невидими на пръв поглед детайли на човешката душа, уловени в думи и кадри, един разказ за това как се събират частици истина по пътя на думите.

Думи на Симеон Аспарухов - редактор на книгата:

„Всичко, заключено зад тези корици, остава между нас. Това ще бъде нашата тайна, за която ще си позволяваме да говорим само с най-близки и доверени човеци. Да, човеци. Неслучайно назовавам тях, защото само те могат да си позволят да се отдадат на преживяването, което донасят мислите из тези страници. Страници-странници.

Кога се срещаме и дали, ако това се случи, е едновременно? Дали домът представлява място или е осъществената среща с другия? Продължаваме ли да се търсим през целия си живот, заради онова усещане за пълнота, което ни дава погледа на влюбените очи? А какво е да се страхуваш от срещата? От същата, която очакваш през цялото време да ти се случи или по-скоро ти да случиш? Различно ли е усещането в съня, на дъното, на небето? Променят ли се сетивата ни в различните измерения и ако е така, кое е по-страшно? Да се срещнем тук или да се срещнем там?

Ива Спиридонова казва, че „сълзата е най-дълбокото дъно, в което намираме истина.“ И пита: „Плачем ли споделено?“ Ако стигнем „най-чистото себе си”, какво остава за онези, които искат да стигнат нас. Защо сме странници, когато всичко е кристална истина: затваряш очите си и имаш любов. Всякаква! Любов, която звучи в шепота на шепа пръсти. Любов в очите ни, онази в съня, същата и в дъжда.

Ива Спиридонова пита: „Жив ли си?“ Как да отговориш след толкова намирания, след такава истина, сред толкова страници с истина? Животът е странник, а ние сме онези, които го карат да ни се покаже. Да се разкаже с прегръдка, която да остави мокра следа. От сълзи. Колко е тъжно, когато е наистина истинско. И никога няма край, когато е тъжно. Винаги започваш отначало. Спираш. После отново търсиш как да се върнеш в началото. Там, където е сърцето, където всяко туптене е ново начало. Всяко сърце е песен, в която звучи единствено любовта. Какво разказват тези страници- странници? За кого разказват и защо? Съответстваме ли на думите, които искаме да чуем? Отсъстваме ли, когато някой казва, че ни обича? Питаме ли сърцето си „има ли смелост за стъпки“?

Тази книга е тайна. Тя е написана заради равновесието, което не винаги води до завръщане в себе си. В тази книга знам със сигурност, че любовта е края. Знам още, че да се обича е талант. Без граници. Както душата. В сутрин, обед или вечер, винаги устните чакат да бъдат целунати. Гърдите – да са прекръстени. Убива „последното останало ни разстояние“, заради липса на вяра.

Прочетете „Детайли“, те са отпечатък на всяка наша мисъл, на всяка наша тишина, на това, което е многоточието в последния ред…Кога избираме и какво? Дишаме ли, защото ни харесва или защото така сме се научили? Страхуваме ли се от сянката си, защо небето ни плаши, а „пръстта целува следите ни“?

Трудно е да напишеш предговор за книгата на твой приятел, за човек, когото обичаш безусловно. Още по-трудно е да убедиш читателя, че в страниците-странници сме ние, защото не знаем какво да очакваме. А ако знаехме? Тогава какво? Тогава „трудно се съмва, когато откриеш, че изгрева у теб е само чуждо отражение“.

Пожелайте си няколко часа самота с тази книга. Когато излезете от нея, вие няма да бъдете същите. Ще сте оставили част от себе си завинаги между кориците. И това, което сте скрили там, ще е нашата тайна.

Здравей, страннико!
Тези страници са заради теб…”


29 ноември, 19:00 ч, "Project Lab", бул. "Мария Луиза" 58, "ProjectCafe", ет. 2.

Очакваме ви!