Премиера на "Щастлива като кучешка опашка" от Анна Швиршчинска

◊ ПОКАНА

Премиера на "Щастлива като кучешка опашка" от полската поетеса Анна Швиршчинска. (Книгата е издадена за първи път на български език от Издателство за поезия ДА).

Стихотворенията ще чете актрисата Светлана Янчева. Поетесата ще представят преводачът Лъчезар Селяшки и Марин Бодаков. С участието на Полски институт в София.

Заповядайте на 2 октомври, вторник, от 18.00 часа в Литературен клуб "Перото" - НД

Чеслав Милош: "Започнах да превеждам стихотворения на Швиршчинска на английски език още докато тя беше жива и зная, че това бе за нея радост в последното ù боледуване, което завърши със смъртта ù през 1984 г. Понеже фамилното име на авторката е трудно за произнасяне от английско говорящите читатели, тя сама изяви желание да бъде назована Анна Свир, което впрочем беше неин псевдоним във времето на хитлеристката окупация.

Стихотворенията ù в моя и на Ленард Нейтън превод се появиха най-напред със заглавие „Щастлива като кучешка опашка“, след това в книгата „Казвам на своето тяло“ през 1996 г. Според мен стихотворенията на Анна Швиршчинска принадлежат към забележителните достижения на световната поезия на ХХ век."

Анна Швиршчинска, родена на 7.02.1909 г. във Варшава, е полска поетеса, автор на прозаични и драматургични текстове, както и на множество произведения за деца и младежи. Дъщеря е на художника Ян Шверчински. Не успява да следва изобразително изкуство поради липса на средства. Завършва полска филология във Варшавския университет.

По време на Втората световна война Анна Швиршчинска участва активно в нелегалния културен живот на Варшава, публикува свои творби в тайно издавани списания и алманаси. В трагично завършилото Варшавско въстание се включва като санитарка. След въстанието се укрива известно време в гр. Сохачев. Впоследствие се заселва в Краков. Там започва работа в Театъра на младия зрител, където до 1950 г. е негов художествен ръководител. През 1953 г. се омъжва за актьора Ян Адамски. Ражда им се дъщеря – Людмила. До края на живота си (30.09.1984 г.) Анна Швиршчинска се е занимавала най-вече с творческа работа. Но не е била чужда и на обществената дейност (Лигата на жените). Винаги е живяла изпълнен с динамика и смисъл живот и е писала за пълнотата и многообразието на живота: за любовта, за еротиката, за богатата гама на женските чувства и преживявания, за човешката радост и страдание.

Относително късна слава донасят на Анна Швиршчинска нейните поетически творби, събрани в няколко книги: „Стихотворения и проза“ (1936), „Събрана лирика“ (1958), „Черни думи“ (1967), „Вятър“ (1970), „Аз съм жена“ (1972), „Избрана поезия“ (1973), „Строих барикада“ (1974), „Щастлива като кучешка опашка“ (1978), „Избрани стихотворения“ (1980), „Поезия“ (1984), „Страдание и радост“ (1985, посмъртно). От тях два сборника – „Аз съм жена“ (1972) и „Строих барикада“ (1974) – са затвърдили нейното заслужено място сред видните съвременни полски поети.