Премиера на поетичната книга „На планета не случих“, дебют на Димитрина Желязкова – Етина

◊ ПОКАНА

Премиера на поетичната книга „На планета не случих“, дебют на Димитрина Желязкова – Етина

Издателство „Карина-Мариана Тодорова“ ви кани на кафе-разговор за най-предизвикателната книга със стихове – на Етина.

Да се видим на 5 юли от 18 часа, кафе „Дорис“, ул. „6-ти септември“ 4 (ъгъла на ул. „Славянска“ и ул. „Аксаков“).

За стиховете на Етина писателят Божидар Томов пише в предговора към стихосбирката:

"В тази навалица от всичкопечатане, хубавата поезия ти излиза като печалба от тотото. Тя се измъква от лавата на охкането и ахкането, на стоновете и възклицанията, предизвикани от чувство след чувство. Пробива загражденията  на високия интелектуализъм или с лекота го надскача. Специално, за да дойде при теб. Да почука на вратата на сърцето ти и да прошепне: „Отвори ми. Аз съм.” Това е то – което си чакал и си обикалял да го търсиш.

Такава беше първата моя среща с поезията на Етина. С първото нейно стихотворение, с второто... После с останалите, които откривах едно по едно, пестеливо разположени в по­стовете на фейсбука. Извън това простран­ство имаше не повече от две или три (но, забелязани от ценителите!) публични изяви.

На въпроса защо не търси публичността, отговаря: Толкова много поети... А и аз?...

Все пак – беше забелязана. И оценена. Няколкото нейни стихотворни цикли в престижни сайтове и в най-старото в момента литературно списание „Пламък“ веднага намериха своите читатели и почитатели, намериха своя публика. Ненапразно споменавам в случая „своя“, защото поезията на Етина предявява изисквания към читателя – разчита едновременно на неговия интелект и на неговата чувствителност, без видимо едното да надделява над другото.

Защото поезията на Етина е далече от онова, което по-рано наричахме „женска поезия“. И изобщо то не се побира в някакъв калъф, със залепено етикетче отгоре. Знам, че тя не пише толкова малко, колкото изглежда на пръв поглед. Просто има желанието и възможността да оставя едно стихотворение да дозрее само вътре в себе си, за да стане готово за публи­кация. Да бъде готово според нейните критерии, които за мен видимо са доста строги."

Гласът на Етина:

Когато ме гледаш с широки очи
разбирам защо слънцата нямат клепачи.
Пред такива очи се мълчи.
Хипнотично.
Мълчи се така , че
ако в мен се подпали перо
и се смесят мастило и восък
Икарийските тихи води
ще разцепят сърцата си с грохот.
Аз се давя – доброволният ням
и да викам за помощ не мога.
В плитки думи не се чува викът,
а в дълбоките – викове много.

(“Тихо“)

----------------

Някой ден ще слезе
от гърба ми сянката,
ще ме пусне да си отида.
Колкото пò по-тъмно,
толкова по-невидимо,
колкото по-потайно,
толкова по-неразбрано,
колкото по-обмислено,
толкова повече рано.
Някой ден ще сляза
от гърба на сянката
толкова облекчена,
ще обяздя душата на коня си,
пратена да ме вземе.
Ще завали забързано
и за последно поройно,
с колкото повече мълнии,
толкова по-непристойно.
Ще прелетим над църквата.
Тя ще удари с копито
точно в езика камбаната
толкова ненаситен.
Колкото по съм далече,
толкова по съм нагоре.

Сенчице слънчогледова,
всичко е с временен корен.

(„Някой ден“)

* * *

Книгата е спечелила конкурс на Министерство на културата, Програма „Помощ за книгата“