Издания / премиери

Премиера на книгата „Забравени страници за незабравени българи" от Григор Николов и Антонио Станоев

21 юни 2018, 19.00 ч., Книжарница "Гринуич" - София

Премиера на книгата „Забравени страници за незабравени българи" от Григор Николов и Антонио Станоев

 

◊ ПОКАНА

Григор Николов и Антонио Станоев

ви канят на

премиера на книгата „Забравени страници за незабравени българи. Факти и истории, подбрани от периодичния печат преди 1944 година".

Заповядайте на 21 юни, четвъртък, от 19.00 ч. в книжарница "Гринуич", бул. "Витоша" 37

 

"Моите вестници – не защото съм техен собственик и определям редакционната им политика. А защото в продължение на трийсетина години „неуморно трупане" в колекцията ми има всекидневници и седмичници, сериозни и забавни, детски, икономически, литературни, спортни, религиозни, ученически, клюкарски, партийни, еротични. Спомних си какво е казал Жоржи Амаду (по-скоро бразилските рибари), промених някои думи: „Човек не може да събере всички вестници, но поне трябва да опита!" – и аз все още опитвам..."

В богатата колекция от вестници на Антонио Станоев, побрала периодични издания от век и половина, се съхраняват и десетки юбилейни броеве с неизвестни факти за възрожденци, поборници, политици на нова България и културни дейци, чието дело е покрито от патината на историята. Повечето от тях са издавани по повод на годишнини от началото на политическата или творческата им дейност или пък от кончината им и в тях са публикувани разкази, спомени и оценки на съученици, съратници, приятели, историци и дори политически опоненти.

Подбрани са издания, излезли преди 1944 г., за да се избегнат наложените идеологически представи след този политически и исторически вододел, който разделил радетелите за България на големи, незначителни и такива, за които трябва да се направи опит да бъдат заличени от паметта на идните поколенията.

Със сигурност тази книга ще провокира да се зададе въпрос: „Защо са подбрани точно тези 30 личности, защото фактите се различават от общоприетите, които знаем за тях?“

А може би така и трябва. Защото една личност с принос в българската история не е, а и не може да бъде оценявана еднозначно. Тя е като живописна картина, в която има светли, неутрални и тъмни цветове, които оформят нейната цялост. А с това се избистря и истината около нея. Дали картината е ярка, или невзрачна преценяваш ти, читателю.

 

◊ ЗА КНИГАТА

Документалната книга „Забравени страници за незабравени българи“ (изд. "Книгомания") включва откъси за 30 личности, оставили трайна диря в българската история, политика и култура в годините до политикоразделната 1944 година. Общото между тях е преди всичко вярата в правотата на техните дела, с които дават своята дан за развитието на България. Поради някои особености на народопсихологията ни, те често са ставали обект на присмех, завист и омраза. Преди повече от 120 години писателят Константин Величков ще се омерзи от родните политически нрави и ще се самопрокуди от родината си. Ана Карима пък ще определи един от основателите на българския социализъм като „полуинтелигент с турско възпитание“. Не само заради това някои от разказите звучат твърде поучително и за съвременниците ни.

Книгата започва с разказ за Петър Парчевич, който обиколя най-големите за времето си европейски дворове с плана си за освобождение на България и по този начин oще преди столетия ни прави европейци. Ще научите също защо Йосип Щросмайер съветва братя Миладинови да се откажат от гръцката азбука и да издадат „Български народни песни“ на родния си език. Интересна и далеч от налаганите дълги години представи е трактовката на въпросите „Кой български поет създаде Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Васил Левски и Христо Ботев?“ и „Кой извади гениалния поет-революционер от забвението, в което е изпаднал след 1878 г.?“

На неоспорими документи лежи и отговорът на въпроса „От какво умря Захари Стоянов в Париж?“, а пък приятелят му Стефан Стамболов нареди двуседмичен траур в България.

Книгата „Забравени страници за незабравени българи“ се спира и на делата на други политици с разкази за това кой наложи осемчасовия работен ден в страната, защо цар Фердинанд повишава в чин генерал един достоен българин и след ден го убеждава да направи държавен преврат, и как паметникът на политика, предотвратил погрома над София по време на Войнишкото въстание през 1918 г. бе подменен с този на вдъхновителя на бунта.

Любопитни са редовете за това какво сдобри непримиримите литературни врагове д-р Кръстьо Кръстев и Иван Вазов и защо заради признателност към Пейо Яворов арменците участват със своя рота в Балканската война. Много са догадките, но няма категоричен отговор поради каква причина не се сбъдна мечтата на Алеко Константинов да бъде оценен по достойнство. Пак заради различни художествени критерии са изгонени от националната ни опера позналите световна слава певци Христина Морфова и Петър Райчев. Художникът Иван Милев пък ще се разочарова от факта, че битува като просяк, макар да се чувства цар. За житейските и творчески неволи обаче сякаш нехае Борис Руменов, когото съвременниците му ще определят като благодетел на вечно начумерения български народ.

Отправна точка при написването на тази книга са възпоменателни броеве от богатата колекция на Антонио Станоев и най-вече поместените в тях спомени на съвременници. Наред с това са използвани факти и документални материали от Стенографските дневници на Народното събрание, отдел Български исторически архив на Националната библиотека и Държавна агенция „Архиви“.

 

Автор: Елица Пенова
20.06.2018 г. 17:51
Посетено: 636
Етикети: документална книга, премиера на книга, Издателство Книгомания, Григор Николов и Антонио Станоев, Забравени страници за незабравени българи
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/27971-premiera-na-knigata-zabraveni-stranitsi-za-nezabraveni-balgari-ot-grigor-nikolov-i-antonio-stanoev